Энди Вейр - Марсианецът

— Разбрано — каза Брендън. — Изчети го.

— Аз… не знам, полетен — чу се отговорът след кратко мълчание. — Не е истински статут, а само едно изречение.

— Какво гласи?

— Цитирам: „Предупреждение към Хюстън: Рич Парнъл е истински гений“.

— Какво? — изненада се Брендън. — Кой, по дяволите, е Рич Парнъл?

— Полетен, тук телеметрия — чу се друг глас.

— Докладвай, телеметрия — подкани Брендън.

— „Хермес“ е встрани от курса.

— КАПКОМ, уведоми „Хермес“, че са излезли от курса. Телеметрия, подгответе коригиращ курс…

— Те вече знаят, полетен — прекъснаха го от телеметрията. — Отклонението не е случайно. Курсът е променен от екипажа. Данните показват зададена ротация от 27.812 градуса.

— Какво става, по дяволите? — заекна Брендън. — КАПКОМ, питай ги както става.

— Разбрано, полетен… съобщението изпратено. Отговор най-малко след три минути и четири секунди.

— Телеметрия, възможна ли е грешка в отчитащите системи?

— Не, полетен. Следим ги със сателитен контрол. Засечените координати съвпадат с промяната в курса.

— КАПКОМ, прегледай дневниците си и виж каква е била целта на предишната промяна в курса. Дали не е бил нареден сериозен завой, а някой е пропуснал да ни уведоми?

— Разбрано, полетен.

— Навигация, тук полетен — каза Брендън.

— Слушам, полетен — дойде отговорът на навигационния контрольор.

— Искам да изчислиш колко време могат да останат на сегашния курс, преди нещата да са станали необратими. В кой момент ще стане невъзможно да заходят за земна орбита.

— Веднага, полетен.

— И някой да разбере кой, по дяволите, е Рич Парнъл.

Мич си седеше преспокойно в кабинета на Теди.

— Защо го направи, Мич? — попита директорът.

— Кое? — отвърна на въпроса с въпрос Мич.

— Много добре знаеш за какво говоря.

— А, имаш предвид бунта на „Хермес“? — невинно попита Мич. — От това ще излезе страхотно заглавие за филм, между другото. „Бунтът на «Хермес»“. Страхотно звучи.

— Знаем, че ти си го направил — студено процеди Теди. — Нямаме представа как, но знаем, че ти си им изпратил маневрата.

— Значи имате доказателство, така ли?

Теди го изгледа гневно.

— Не. Още нямаме, но го търсим и ще го намерим.

— Сериозно? — повдигна вежди Мич. — С това ли си уплътнявате времето? Тоест по план трябва да подготвим снабдителна сонда за орбитално скачване и да измислим как Уотни да стигне до Скиапарели. Това си е бая работа.

— Прав си, да. Много работа имаме! — повиши тон Теди. — И то благодарение на теб. След малкия ти номер нямаме друг избор!

— Предполагаемо моят номер — поправи го Мич. — Ани навярно ще каже на медиите, че сме решили да рискуваме с маневрата, но няма да спомене и дума за бунта, прав ли съм?

— Разбира се — каза Теди. — Противното би означавало да ни се смее целият свят.

— В такъв случай мен май нищо не ме заплашва, нали? — ухили се Мич. — Не можете да ме уволните, че съм привел в действие политиката на агенцията. Тоест, че предполагаемо съм я привел в действие, пардон. И Люис не можете да пипнете по същите причини. А току-виж и Уотни оцелял. Всички печелят!

— Действията ти може да доведат до смъртта на целия екипаж — изтъкна Теди. — Замислял ли си се изобщо за това?

— Онзи, който им е пратил данните за маневрата, който и да е той — каза Мич, — само е предал информация. Люис е взела решението да я използва. Ако е позволила на емоциите да повлияят на преценката й, значи е калпав командир. А тя не е калпав командир.

— Ако докажа, че си бил ти, ще намеря начин да те уволня — предупреди го Теди.

— Няма проблем — вдигна рамене Мич. — Но ако не бях готов да поема всякакъв риск, за да спася живота на друг човек, значи бих бил… — Замисли се за миг, после довърши: — Значи бих бил като теб.

ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 192

Мама му стара!

Те се връщат за мен!

Дори не знам как да реагирам. Нямам думи!

А имам да свърша милион неща, преди да хвана този рейс към вкъщи.

„Хермес“ не може да влезе в орбита. Ако аз не съм в космоса, когато се появят, ще ми помахат за довиждане и толкова.

Трябва да стигна до излитащия апарат на „Арес 4“. Дори НАСА признава това. А когато бавачките в НАСА препоръчват преход от три хиляди и двеста километра, значи яко си загазил.

Кратер Скиапарели, идвам!

Е, не веднага. Първо трябва да свърша гореспоменатите милион неща.

Пътуването ми до „Патфайндър“ е кратка разходка в сравнение с епичното пътешествие, което ми предстои. Трябваше да издържа само осемнайсет дни, което ми позволи да претупам доста неща. Този път ще е различно.