Энди Вейр - Марсианецът

Опита се да отвори снимката, но програмата отговори, че файлът не може да бъде прочетен.

Тръгна по тесния коридор. Каютите на екипажа бяха разположени в непосредствена близост до външния корпус на постоянно въртящия се около оста си кораб с цел да се използва максимално изкуствената гравитация. Както обикновено, вратата на Йохансен беше отворена.

— Добър вечер, Йохансен — поздрави той. Всички спазваха един и същ денонощен режим и според него сега наближаваше време за лягане.

— О, здрасти — вдигна поглед от компютъра си тя.

— Имам проблем с един файл — каза Вогъл. — Дали не би могла да ми помогнеш?

— Казвай.

— Сега е личното ти време — извини се Вогъл. — Мога да дойда и утре, когато си дежурна.

— Няма проблем — каза тя. — За какво става въпрос?

— Файл със снимка. Не мога да го отворя.

— Къде е файлът? — попита тя и затрака по клавиатурата.

— При моята поща. Kinder.jpg.

— Ей сега ще го погледна.

Пръстите й полетяха по клавишите, прозорци се отваряха и затваряха на екрана.

— Да, определено има проблем с разширението — установи тя. — Вероятно е станала грешка при свалянето на файла. Ще го пусна през хекс-редактора, да видим дали ще изкараме нещо…

След миг съобщи:

— Изобщо не е jpg. А ASCII текстови файл. Прилича на… не знам на какво прилича. На купчина математически формули. — Махна към екрана. — Говори ли ти нещо?

Вогъл се наведе да погледне текста.

— Да — каза той. — Това е маневра. Промяна в курса на „Хермес“. Маневрата на Рич Парнъл, според заглавието.

— Какво е това? — попита Йохансен.

— Не съм чувал за такава маневра. — Плъзна поглед по таблиците. — Сложно е… много е сложно…

А после застина.

— Ден 549?! — възкликна той. — Mein Gott!

Екипажът на „Хермес“ прекарваше малкото си свободно време в едно помещение, наречено „Кафето“. Кафето беше възтясно, имаше една маса, шест стола и почти нищо друго, освен това се класираше ниско в списъка с гравитационни приоритети — намираше се в централната част на кораба и по тази причина гравитацията там не надхвърляше 0.2 g.

Но беше достатъчна да ги държи по столовете им, докато се чудеха как да интерпретират новината на Вогъл.

— … и после, след още двеста и единайсет дни, мисията ще приключи в околоземна орбита — завърши изложението си той.

— Благодаря ти, Вогъл — каза Люис. Беше се запознала с изложението му по-рано, когато Вогъл дойде да й докладва, но Йохансен, Мартинес и Бек го чуваха за пръв път и тя им даде време да го смелят.

— Това може ли наистина да проработи? — попита Мартинес.

— Да — кимна Вогъл. — Проверих числата. Всичко е вярно. Това е гениален курс. Гениален.

— А Уотни как ще излети от Марс? — попита Мартинес.

Люис се наведе напред.

— В съобщението има и друго — отбеляза тя. — Маневрата е част от цялостен план за спасяването на Уотни. Ние трябва да приберем снабдителна сонда близо до Земята, а Уотни трябва да стигне до излитащия апарат на „Арес 4“.

— А защо е цялата тази тайнственост? — намеси се Бек.

— Според съобщението — обясни Люис — от НАСА са отхвърлили идеята. Решили са, че е по-добре да изложат на сериозен риск живота на Уотни, отколкото на малък риск нашия живот. Не знам кой е пратил тайното съобщение на Вогъл, но който и да е, очевидно не е съгласен с това решение.

— И? — каза Мартинес. — В момента обсъждаме дали да тръгнем срещу решение на НАСА, така ли?

— Да — кимна Люис. — За това говорим. Ако изпълним маневрата, те ще трябва да ни изпратят снабдителната сонда, иначе ни обричат на смърт. Така ние ще диктуваме нещата.

— Ще го направим ли? — попита Йохансен. Всички погледнаха към Люис.

— Няма да ви лъжа — каза тя. — Аз съм с две ръце „за“ Но това не е нормално решение. А вариант, който НАСА е отхвърлила. Следователно, с вас в момента обсъждаме бунт. А това е тежка дума.

Стана и тръгна с бавна крачка около масата.

— Ще го направим само ако имаме пълно единодушие. И преди да гласувате, искам от вас внимателно да обмислите последствията. Ако прецакаме срещата със снабдителната сонда, умираме. Ако прецакаме гравитационната промяна на курса край Земята, умираме. Ако се справим с всичко това, ще добавим петстотин трийсет и три дни към мисията си. Петстотин трийсет и три дни извънреден космически полет с непредвидени последствия. Може да се обърка какво ли не. Поддръжката на оборудването ще е трудна. Не всички повреди подлежат на отстраняване. Ако се повреди нещо животоподдържащо, умираме.