Грег Бир - Вечност

На сутринта Ланиер излезе да се разхожда по брега още преди Карен да се е събудила. На около километър по-нататък забеляза Рам Кикура. Адвокатката крачеше бодро по изхвърлените на пясъка водорасли, висока, стройна, в компанията на цял рояк чайки. Ланиер я доближи и двамата вървяха мълчаливо известно време.

— Как се чувстваш? — попита я Ланиер.

— Никога досега не бях се любила със земен — произнесе почти замечтано Рам Кикура. — И хареса ли ти?

— Някои неща са си същите… зависи от гледната точка. — Тя помълча и добави: — Сер Каназава направо е бесен. Никога досега не бях виждала толкова ядосан човек… макар снощи да не го показа. Решил е да свиква на извънредно съвещание всички земни сенатори. Смятат да поискат отменяне на насрочения референдум. Мисля, че мога да им помогна — познавам добре законите.

— Ще спечелите ли? — попита я Ланиер.

Тя се наведе и вдигна една стъклена японска плавка.

— Чудя се, от колко време лежи тук? Правят ли ги още?

— Не зная. Мисля, че да. Ще спечелите ли?

— Едва ли — отвърна тя. — Хексамонът не е това, което беше. — Тя вдигна плавката, любувайки се на малките въздушни мехурчета, замръзнали в стъклото. Сетне я изпусна на пясъка.

— Президентът май предпочита да кара по вятъра — подхвърли Ланиер. — Макар да обяви, че е против отварянето на Пътя.

— Такъв си е. Пък и какво може да направи, когато Възелът е на друго мнение. Опасявам се, че като капитан на един разбунтувал се кораб, той няма да се поколебае да отреже Земята от всякаква възможност за участие, за да спаси каквото може.

— Но джартите…

— Веднъж вече ги накарахме да отстъпят, при това не бяхме подготвени за срещата с тях.

— Говориш така, сякаш подкрепяш отварянето. Тя се намръщи, после поклати глава,

— Адвокатът трябва да знае как се чувства опозицията. Аз съм почти толкова бясна, колкото е Каназава. — Тя приклекна и вдигна парче от строшена бутилка. — А това колко ли е старо, как мислиш?

Ланиер не отвърна. Спомни си колко бе изненадан Мирски, когато научи за отказа на Възела да изпълни молбата му.

— Какви са шансовете референдумът да отхвърли идеята?

— Почти никакви. Особено след като Земята няма да Участва,

— Тогава какво търсим тук? Мислех, че има поне малка възможност. Че можем да окажем известно въздействие.

— Можем поне да опитаме — каза Рам Кикура. — Да се вкопчим в проклетите им подметки и да ги задържим с всички сили. Май идва приливът, а?

— Това ли ще им кажем в Орегон?

— Навсякъде, където е нужно.

Двамата се обърнаха и поеха обратно към къщата. Когато се прибраха, останалите вече бяха седнали на масата и роботите поднасяха закуска. Каназава и Рам Кикура се държаха приятелски, но нищо повече.

Ланиер беше увесил нос. Кой знае защо, след разговора целият му ентусиазъм се беше изпарил. Струваше му се, че ще е съвсем различно, ако бе позволил да го подмладят. Все пак имаше една малка надежда. Хрумна му, че Мирски — и съществата от края на времето — все още не са извадили всички козове.

Събраха набързо багажа и Рам Кикура размени няколко думи с Каназава, докато го пренасяше до малката совалка. Когато влезе в кабината, автоматичният пилот изобрази яркочервена пикта, за да привлече вниманието му.

— Говорете английски, ако обичате — каза леко раздразнен Ланиер.

— Наредиха ми да изчакам с излитането, докато пристигне полиция от кварталите.

Ланиер остави чантите на пода, седна и го погледна изумен.

— Полиция от кварталите? Да не е земната полиция?

Пилотът не отговори. Светлината в кабината намаля и придоби мек синкав оттенък.

— Все още ли функционирате? — попита го Ланиер.

Отново никакъв отговор. Той се надигна, стиснал ядосано юмруци, показа се от вратата и извика на приближаващата се Карен:

— Мисля, че сме задържани.

Рам Кикура и Каназава дотичаха от къщата.

— Проблеми ли има? — попита сенаторът.

— Идва полиция от кварталите. Лицето на Каназава стана сурово.

— Ето това няма да позволя.

— Стига да можете — рече Рам Кикура. Каназава я погледна, сякаш го беше зашлевила. — Положението май е сериозно, Гари. Как смяташе да…

Карен погледна към морето. Отвъд рифа, право към тях се носеха три блестящи точки на фона на мрачносивите облаци. Летателните апарати направиха широк завой и се спуснаха почти хоризонтално над просторния двор пред къщата на сенатора. Зад колелата им останаха кални дири.

— Сер Ланиер — разнесе се усилен от високоговорител глас от първия апарат. — Моля, отговорете.