Грег Бир - Вечност

— Не зная дали те разбирам правилно, сенаторе. Не те са виновни, а Смъртта.

— Не. Строителите на Шишарк — те са оцелели след Смъртта, изправили са се на крака и са намерили сили да построят нова цивилизация. Сами са открили чудесата, на които сега се радват потомците им, и дори са изстреляли цял астероид-звездолет за космическо пътешествие. Те слязоха сред нас с ръце, пълни с чудеса, като родители, които носят подаръци на децата си, а понякога дори ни ги даваха насила. Не ни позволиха да повторим нито една от техните грешки…

— И слава Богу! — прекъсна го сухо Ланиер. — Инак съвсем щяхме да я оплескаме.

— Да, но не разбираш ли какво ти казвам? Моите сънародници се смущават да общуват с тези хора, смятат ги за ангели. Боят се от тях и ги почитат. Земята се превърна в гето…

— Заслужили сме го — подхвърли Ланиер,

— Станал си циничен, Гари.

— Не без причина, сенаторе. Но разбирам накъде биеш. И все пак мисля, че не бива да се отказваме. Земята трябва да надживее недоволството, презрението и горчивината, пък дори и завистта. Нужен ни е ентусиазъм, за да се измъкнем от тресавището.

— Те не ни разбират, Гари — поклати глава Каназава.

— За тях ние сме далечно минало. Герои от страшна приказка. Материал за легенди. Накарай ги да свалят маските на безразличие и да погледнат надолу към Земята. Рам Кикура и Карен приближиха към тях.

— Това, че сме смъртни, не е единственото, което ни отличава от тях — довърши Каназава.

Вечерята поднесоха роботи. Четиримата се настаниха край широката бамбукова маса с груби кръгли крака. След умората от пътуването и напрежението Ланиер и Карен почувстваха, че главите им се замайват още след първите миниатюрни чашки ром. Ланиер не беше изпадал в подобно състояние от десетилетия. Един по един стегнатите възли в душата му взеха да се отпускат и той започна да вижда Карен с други очи, очите на един по-млад Ланиер. Може би това, че отново бяха заедно и работеха по общ проблем, щеше да помогне да зараснат раните, отворили се с годините и неразбирателството.

Рам Кикура категорично отказа да вкуси ром.

— Чувала съм за алкохола — съпротивляваше се тя. — Това е наркотична отрова.

— Горе на Шишарк да няма сух режим? — засмя се Каназава.

— Не, разбира се. Просто алкохолът при нас играе твърде малка роля. Още в началото на Пътешествието моите сънародници са проявявали по-голям интерес към пряката мозъчна стимулация. Сега този метод е значително усъвършенстван и напълно безвреден, с негова помощ помагаме на пристрастени към наркотици и други химични препарати и тук, на Земята… Но алкохолът никога не се е превръщал в обществен проблем. Мисля, че в някои от кухините дори се отглеждат специални сортове грозде, за вино… — Всички я слушаха заинтригувани да научат нещо повече за историята на астероида. — Сетне, когато бил отворен Пътят и започнал активен търговски обмен с други цивилизации, талситът и неговите производни напълно изместили нашите собствени стимуланти. Да не говорим за възможността от пълно прехвърляне на съзнанието в Градската памет, където са постижими всякакви удоволствия. Алкохолът и останалите токсични вещества естествено били забравени като твърде примитивни средства.

— Примитивните средства също притежават свое очарование — отбеляза Каназава.

— Не обичам да се правя на глупачка — рече троснато Рам Кикура. Потопи пръст в чашата с ром и го поднесе към носа си. — Естери и кетони. Много силни.

— Направо унищожават мозъка — засмя се Карен. — Ще взема да поискам една бутилка.

— Алкохолът — обяви Рам Кикура — е проблем на земните жители. Не съм ли права?

— Абсолютно сте права — потвърди Каназава. — Той е балсам за нашите рани.

— Мразя да губя контрол над себе си — упорстваше Рам Кикура. Карен се наведе към нея.

— Хайде, пийни. Много е приятно на вкус. Може само да опиташ.

— Зная какво е на вкус. Поръчвала съм си биохрони в Градската памет.

— Биохрони? — вдигна вежди Каназава.

— Били са популярни навремето — обясни Ланиер. — Симулатори на човешки опит. Пресят, естествено. Просто изживяваш нечий друг живот.

— Майчице! — възкликна изумено Каназава. После започна оживена дискусия за това дали биохронният секс може да се сравнява с действителния и Рам Кикура незабелязано придърпа чашата към себе си. Гари виждаше, че е заинтригувана от питието: изглежда, намираше в него връзка с миналото. Спомни си, че когато за първи път се срещнаха, Рам Кикура бе пиктирала американското флагче над рамото си, горда със своя древен произход, за който знаеше толкова малко. Ето че сега до нея бе частица от това минало. А и биохронните спомени сигурно не бяха така добри като реалните.