Грег Бир - Вечност

— Добре де — въздъхна тя, протегна ръка и вдигна чашата. — За това да си човек! — И отпи доста по-голяма глътка, отколкото би й препоръчал Гари. Очите й се разшириха, тя се закашля и се задави. Карен я тупаше уплашено по гърба,

— Уф, в името на Звездите! — изстена накрая Рам Кикура. — Тялото ми ненавижда тази течност!

— По-кротко — каза й Каназава. — Твърде силно е да го отпивате наведнъж…

Рам Кикура размаха засрамено ръка, изтри сълзите си и вдигна отново чашата.

— Кажете някой тост — помоли се тя.

— Да пием до дъно — предложи Ланиер.

— Само като го чуя и ми се свива гърлото — оплака се Рам Кикура и отпи скромна глътка.

— Не разбирам — вдигна рамене Каназава. — Ромът е чудесен. От моя район.

— Тук всичко е твой район — захили се Ланиер. — Чудя се дали опиваш всички гости?

— Няма да се напия — успокои ги Рам Кикура. — Разполагам с имплантирани метаболизатори, които превръщат алкохола в захар по-бързо, отколкото мога да го поглъщам.

— Колко жалко — подхвърли Каназава.

— Бих могла да забавя темпото, с което работят — успокои го тя. — За да почувствам поне мъничко…

Каназава погледна многозначително Ланиер. Карен въздъхна.

— Май не те бива много за купони, скъпа — рече тя.

Нощното небе над Хавай беше изпъстрено със звезди досущ като в „Звездна нощ“ на Ван Гог. Каназава измъкна отнякъде лазерно фенерче. Седяха на тревата пред верандата, ядяха бразилски шоколади и пиеха ром.

— Това е моят собствен планетариум. — Сенаторът вдигна разперени пръсти към небето. — Нищо горе в космоса не може да се сравни с него… Той ми носи щастие.

Каназава включи фенера и насочи лъча към звездите.

В небето се появи тънък червеникав стълб.

— Познавам всички съзвездия — продължи той. — Японски, китайски и западни. Дори някои вавилонски.

— Красиво е, наистина — призна Рам Кикура. Беше позволила известно количество алкохол да проникне в кръвта й и сега се чувстваше приятно отпусната. — Небето тук долу е по-човешко. По-приятелско.

— Мен пък ме плаши — заяви Карен. — Още от съвсем мъничка.

— Моят собствен планетариум — повтори Каназава. — Мога да си соча из него с фенерчето и никой няма да ми направи забележка. Техните проблеми — той прокара лъч по небосвода — не са наши проблеми. Знаеш ли, Гари, хубаво е, че се видяхме отново. Пък и на приятелите ти се радвам. Живеем толкова отдалечени, родители и деца…

— Кои са родителите — попита Карен — и кои децата?

— Вие сте родителите — рече Рам Кикура.

— И децата също — довърши Карен и удари чело в рамото на Ланиер.

— Ох — извика Ланиер. — Какво има?

— Просто те чукнах, дърто копеле — изкиска се тя. — Прощавай. Трябва да е от рома.

— Ами чукни ме пак тогава — захили се той. Рам Кикура протегна ръце.

— Ще ми се сега тук да има деца. Щастливи, здрави земни деца. Обичам да гледам от прозореца на моя апартамент в Аксис Евклид как децата играят. Карен, защо не опитахте още веднъж?

— Бях твърде заета — отвърна Карен и прехапа устни. — Как може да си твърде заета, за да имаш деца?

— По естествен път или както го правите горе в Хексамона? — попита Карен. Беше изтикала болката нейде назад.

— Е, като нас, от Хексамона. Синът ми, Тапи, направо е старомоден. — Тя се усмихна и поклати глава. — Съвсем скоро ще се яви на изпита за превъплъщаване. Намислил е да върви по стъпките на баща си… на Олми — добави тя.

— Не знаех, че имаш син — каза Ланиер.

— О, да, имам. И ужасно се гордея с него. Не смятам да го раждам по стария начин. Важното е да имаш дете — какво от това, че е заченато в Градската памет. Да го оставиш да поникне като цвете, да греши…

— И да умре — добави Ланиер със затворени очи. Карен замръзна и се отдръпна от него.

— На Шишарк също има гробища — продължи Гари като избягваше погледа на Рам Кикура. — Твоите сънародници знаят какво е смърт — знаели са.

— Смъртта е неуспех — заяви малко ядосано Рам Кикура.

— Смъртта е завършек — каза Ланиер. — Смъртта е безвъзвратна загуба.

— Виж, с това и аз съм съгласна — кимна Карен и отново го бутна с чело. — Да пием за живота.

— Робърт! — посочи го с пръст Ланиер. — Искам да чуя твоето мнение! Какво е смъртта — завършек или загуба?

— Тази вечер отидохме доста далеч от темата, не мислите ли? — попита Каназава.

— Хората гледат различно на смъртта, когато самите те трябва да умрат. Те я преобличат, танцуват с нея и слагат черни дрехи, за да покажат, че ги е страх. Може много неща да не ми харесват в Хексамона, но уважавам това, че предоставят на всеки правото на избор. Повечето от тези гробове са от времето след Смъртта. Не малко от моите сънародници се надяваха на вечен живот. Може би някой ден ще го имат. Смъртта не е неуспех. Може наистина да е завършек, но само тогава, когато решението е в наши ръце.