Грег Бир - Вечност

— И защо? — попита Каназава с непроницаемо изражение.

— Въз основа на някакво забравено правило от времето на Възстановяването — обясни Ланиер. — Според което земните жители нямат право на глас, когато става дума за решения от жизненоважно значение.

Каназава кимна.

— Използвано за последен път преди единадесет години, но все още в сила. И какво общо има всичко това с мен?

— С всички нас, по-скоро — рече Ланиер, — Но това е дълга история.

— Щом си дошъл чак тук, сигурно си заслужава да я чуем. Започвай.

И Ланиер започна да разказва.

Шишарк

Корженевски пресече терминала на Шеста кухина и спря пред Мирски. Руснакът разглеждаше замислено огромните машини, които се издигаха като небостъргачи в противоположния край на кухината. Ниско над повърхността се плъзгаха облаци, които за миг закриваха гледката и хвърляха продълговати сенки под себе си. Листата на дърветата блестяха в яркозелено под ослепителната светлина от плазмената тръба. Имаше нещо странно и успокояващо в тази картина. Корженевски се загледа, очарован от ненадейно споходилото го сантиментално настроение.

Подобно на Олми той също смяташе, че вече нищо не може да попречи за отварянето на Пътя.

— Какво великолепие — промърмори Мирски. — Невероятно постижение. — Той се усмихна на Инженера. — Помня, че бях потресен, когато пристигнах тук за първи път. Имах чувството, че съм джудже в страната на великани. Всичко тук ми се струваше чуждо и непонятно, още повече че войната току-що беше приключила, а и ние бяхме пристигнали на Картофа — искам да кажа на Камъка — съвсем неканени… Колко време ще ви е необходимо, за да подготвите машините?

— Три дни. Сега кухината гъмжи от частични и дистанционни прибори. Трябва да бъде огледан всеки по-важен детайл.

— А оръжията?

Корженевски вдигна поглед към светлината в небето. Започна да ръми и тревата под краката им заблестя от капките. Дъждът в Шеста кухина се използваше от векове, за да охлажда и почиства машините.

— Не съм техен създател. И зная твърде малко за тях. Но предполагам, че са готови за употреба. През целия си жизнен път Хексамонът е зависел от машините. Ние почитаме нашите неодушевени създания и почти инстинктивно ги строим така, че да издържат дълго.

— И кога точно ще се осъществи отварянето?

— След около две седмици — най-много до месец. Зависи от това дали Ланиер и Рам Кикура ще съумеят да отменят референдума.

— Ако ви наредят, ще го го направите ли? Ще отворите ли Пътя?

— Ще го направя — кимна Корженевски. — Изглежда, не аз, а Съдбата го иска, нали?

Мирски се засмя. Корженевски чуваше смеха му за първи път. Стори му се някак нечовешки и той почувства, че го побиват тръпки.

— Наистина е Съдбата — кимна Мирски. — Живял съм сред същества, равни на богове, но Съдбата озадачаваше и тях.

Хавай

— За мен ще бъде чест, ако останете тук — рече Каназава. — Гостоприемството на този дом не е каквото беше, когато бе жива жена Ми, но все има какво да ви предложа.

— С удоволствие ще останем — кимна Ланиер. — Утре рано потегляме за Орегон, сетне ще летим за Мелбърн и обратно у дома — в Нова Зеландия. Нямаме много време. Настаниха се на верандата, за да се любуват на залеза, който озаряваше в огненочервено отсрещния бряг, където преди войната бе имало военноморска база.

— Това какво са? — посочи Ланиер белезникавите петънца отвъд района на базата.

— Гробища. Тук ги има твърде много — каза Каназава. — Понякога си мисля, че след всичко преживяно би трябвало да се разбираме по-добре — а не е така.

Ланиер се усмихна съчувствено.

— Говориш за онези горе, нали?

— По дяволите, Гари, ти си работил с тях, дори беше от първите, които ги срещнаха. Сигурно разбираш по-добре мотивите им.

— Може и да си прав.

— Защо тогава се отнасят с нас като с малоумни? Не сме ли равностойни партньори?

— Ние сме по-слабата страна в партньорството, сенаторе.

— Не сме чак толкова слаби и наивни, за колкото ни мислят. Можем да извършим поне шест невероятни неща още преди закуска.

— Мисля, че фразата беше „да повярваме в шест невероятни неща преди закуска“.

— Невероятни неща! Като например този странен призрак, завърнал се от страната на мъртвите…

— Имало е и други случаи — възрази Ланиер. — Лично аз помагах в една програма за възкресяване на мъртъвци. Но сега случаят е друг.

— Добре — кимна Каназава и се загледа към обагрените в алено облаци над хоризонта. — Може наистина да сме наивни. Но помисли си само какво ще последва, когато новината обходи Земята. Ние презираме нашите спасители, Презираме ги, задето ни отнеха децата.