Грег Бир - Вечност

Патрикия никога не й беше разказвала за тези неща.

— Ще полудея — прошепна тя и погледна към Тифон.

— Сама избрахте този маршрут. Никой от мен не минава често оттук.

Тя се зачуди на странния израз, сетне реши, че гледката навън все пак ще е по-малко смущаваща от онова, което бе искал да каже Тифон, и вдигна очи.

В кулата не се виждаха никакви проходи. Въпреки това сферата премина право през стената на един от заоблените дискове, озова се в огромно затворено пространство, из което плуваха най-различни обекти и след това пресече още една стена. После се заспускаха в овална шахта със стени в яркозелен цвят. Далеч под тях се виждаше прозорец от изпъкнало като лупа стъкло. Зад прозореца се мярнаха разкривени очертания на лазурно море, синьо небе и сивкави облаци — всичко това толкова приличаше на Гея! Тя задържа дъх, едновременно невярваща и изпълнена с надежда, че най-сетне е дошъл краят на кошмара.

— Това е вратата към Гея — съобщи й Тифон. — Беше изграден проход от първа величина. Обикновено използваме по-малки проходи, но в случая решихме, че си заслужава.

— О! — възкликна Рита, макар да не разбираше всичко.

Докато летяха право надолу към лупата, стената на шахтата менеше цвета си и постепенно стана съвсем бяла.

Сферата удари прозореца и изведнъж пропаднаха от другата страна. Точно под тях се виждаше брегова линия и зелената повърхност на океана под плътен слой от облаци. Слънцето грееше ярко.

Рита почти не смееше да диша.

— Къде се намираме?

— Това е твоят свят — увери я Тифон.

Вече знаеше отговора; сигурна беше, че не сънува.

— Значи сме на Гея?

— Съвсем близо до твоя дом, както ме осведомиха.

Лично аз никога не съм бил там.

— Искам да си ида… — Тя погледна нагоре и видя синьо небе и неясно блещукане точно над главата си — вратата, през която току-що бяха преминали. — Може ли да отидем на Родос?

Тифон обмисли за миг молбата й.

— Няма да погълне много енергия. Но от друга страна, вече сме съвсем близо до определения лимит. Налага се бързо да получа нужните резултати.

— Не разбирам за какво говориш.

— За разследването, което водя. От теб се очакват отговори — и то скоро.

— Знаеш всичко, което зная и аз — възрази Рита. Толкова беше изтощена, че й се плачеше. — Какво мога да направя за теб?

— Да ни отведеш при онези, които са конструирали твоята ключица. Поне ни кажи къде са. Зная — той спря с жест опитите й да протестира, — че на теб самата не ти е известно много. И все пак съществува известна надежда да ни разкриеш повече чрез своите действия или с присъствието си. Освен това тези, които търсим, биха могли да установят контакт с ключицата. Но само ти си в състояние да работиш с нея. Все още притежаваш известна стойност в своята обичайна активна форма.

— А какво ще стане с моите… спътници?

— Можем да ги прехвърлим тук, ако това те успокоява.

— Моля ви, направете го.

Тифон се засмя.

— Чудни са вашите форми за социално успокоение. Такава опростеност и спотаена агресивност. Предадох молбата, спътниците ви ще ни чакат на Родос — стига да не сме надхвърлили енергийния лимит.

— Не зная дали ще издържа тук повече. Чувствам се напълно изтощена.

Тифон я посъветва да седне на пода на сферата.

— В Родос ли отиваме? — попита тя.

— Да.

— Аз ли съм първият човек, когото изучавате?

— Не — отвърна Тифон. — Моите съзнания са изучавали около десетина човеци от този свят преди да им бъде поръчан вашият случай.

— Всичко ли знаете за нас? — Този път в гласа й се долавяше спотаен гняв.

— Не. Все още има безброй подробности и детайли, които ни предстои да изучаваме. Не зная дали ще ми позволят обаче да завърша изследванията си. Има много по-висши задачи, върху които в момента работят останалите ми съзнания.

— Все го повтаряте — рече Рита. — „Моите съзнания“. Не разбирам какво означава.

— Аз не съм една личност. Съхранявам се в активно състояние в потока. Също както вие пазите спомените в главата си. Открихме, че като предизвикваме резонанси в потока, получаваме възможност да съхраняваме огромни количества информация — буквално цели информационни светове. Това ясно ли е?

— Не — призна тя. — Как можете да бъдете повече от една личност?

— Много просто, като се дублира матрицата, или съзнанието ми, а тя може да се копира безкрайно. Освен това съм в състояние да се смесвам с други съзнания в иай-различни пропорции. Понякога специално за нас се строят добавъчни ефектоатори — машини, кораби или обикновени тела. Така се намираме едновременно на различни места.