Грег Бир - Вечност

На всички земни жители, пребиваващи в момента на орбита, бе наредено да се завърнат долу. Хексамонът влизаше в извънредно положение, при което имаха тежест единствено законите от времето на Войната с джартите.

Междувременно президентът бе обявил, че ще подаде оставка, ако общият референдум не потвърди решението на Възела. В случай че това станеше, според Корженевски обществото щеше да се изправи пред първата сериозна политическа криза от времето на Възстановяването насам.

Но всичко това едва ли имаше някакво значение, погледнато от страната на онези, които бяха изпратили Мирски. Там мащабите бяха космически.

Олми не се съмняваше в способностите на Корженевски да осъществи целия сложен процес по отварянето на Пътя веднага щом получи такова нареждане от президента, По-интересно беше какво щеше да предприеме Мирски. Виж, тук не важаха никакви предположения. Всъщност тепърва ще има време да се безпокои за тези неща.

Другата, по-голяма тревога, беше пребиваващият в него джарт, който с охота разкриваше нови и нови страни от своя предишен живот. Потокът от информация бе прераснал в истински потоп и заплашваше да разкъса всякакви бентове.

Поне засега Олми успяваше да задържи наплива. Дори бе подготвил нови предпазни мерки.

Освен това, по договаряне между неговия частичен и джарта, възнамеряваше от време на време да му предоставя достъп до своите звукови и оптични рецептори. Така общуването и най-вече разбирателството щеше да е по-ефективно.

Съществуваше естествено и известна опасност, но той смяташе, че тя не ще надхвърли онова, което вече бе преодолял.

Олми го определи като следващия етап от времето на промени.

Президентът приключи с обръщението си и беше аплодиран от присъстващото неогешелистко мнозинство. Надеритите запазиха почетно мълчание.

Корженевски се обърна към Мирски.

— Приятелю, ще трябва да изпълня дълга си независимо от собствените си възгледи по въпроса.

Мирски сви рамене и кимна, сякаш даваше прошка на Инженера.

— Всичко ще се оправи — успокои го той. Сетне погледна към Олми и му намигна.

Шишарк, Орбиталните квартали, Земята

Корженевски загреба шепа белезникав прах и се заслуша в тихия му шепот, докато той изтичаше между пръстите му. Пясъкът бе единственото, което бе останало след един неуспешен опит преди близо шест години да бъде отворена врата извън Пътя — провал, който не стана достояние на обществеността, ала същевременно оказа решаващо влияние върху разработките в тази насока. Вместо да създадат врата, бяха получили нова форма на материя, която поне засега не показваше никакви съществени преимущества. Цели шест години от живота му, отишли в напразни проучвания…

Той изсипа праха на малка купчинка върху един черен, обгорял къс скала, изправи се и огледа лабораторията, с която се сбогуваше мислено. Щеше да се върне тук най-рано след няколко месеца, може би никога.

Току-що бяха публикувани резултатите от референдума. С мнозинство от две трети гражданите на Хексамона бяха гласували за отварянето на Пътя.

Фарен Силиом вече нямаше никакъв избор. Корженевски задейства робота-пазач и даде последни инструкции на своя частичен. Не изпитваше нежелание да се завърне в Шеста кухина, по-скоро беше ентусиазиран. Някъде дълбоко в него отново се беше обадил един тих и настоятелен глас, който го подтикваше да поеме новото предизвикателство, и Корженевски бе сигурен, че това е гласът на Патриша Луиза Васкес.

Корженевски събра в една чанта най-необходимите инструменти и уреди, прибави и дневниците си и всичко останало, което щеше да му е необходимо, докато приключваха с подготовката за отварянето на Пътя.

— И да слушаш — подхвърли той на робота-пазач, докато излизаше. Спря за миг на прага и се огледа, смръщил вежди. Стана му странно, че беше заговорил една машина, сякаш бе човешко същество.

Заобиколен от километри пясък и камънаци, Инженерът се покатери на транспортьора, който щеше да го откара при станцията на свръхскоростните влакове във Втора кухина.

Частичният на Сули Рам Кикура полагаше огромни усилия, за да освободи своя оригинал от домашен арест в Аксис Евклид. Молбата му беше отхвърлена от Спомагателния съд на Градската памет на основание на влезлите в сила Извънредни закони и със забележката, че всички подобни молби трябва да бъдат представяни лично от телесните носители. Последното, разбира се, беше най-малкото смешно и нелепо, но Рам Кикура дори не се изненада. По-скоро почувства тъга.