Грег Бир - Вечност

Останала в своя апартамент, където я бяха затворили веднага след завръщането й, тя знаеше предварително, че частичният ще се провали. Новият Хексамон, променящ се с часове под въздействие на обстоятелствата, беше готов да определя правилата в хода на играта. Тъкмо в този момент, след приключването на референдума и бляскавата победа на неогешелистите, беше най-малкото опасно да се възпротивява открито на решението за отваряне на Пътя. Вече няколко десетилетия законите и политическите правила на Хексамона бяха нещо като граници, отвъд които се ширеше хаосът, анархията и разрухата. Усещайки промяната на общественото мнение, президентът и президент-министърът бяха готови на всичко, дори да потъпкват граждански права, само и само да осигурят реда и спокойствието на мнозинството. Сякаш прибягвайки до тези крайни мерки те наказваха Хексамона за решението, което сам бе избрал.

Не й позволиха достъп до Градската памет, което означаваше и че не може да се свърже с Тапи, който всеки момент щеше да се роди. Не можеше да разговаря нито с Корженевски, нито с Олми. Съобщиха й, че с тях всичко е наред и че съдействат с всички сили за овладяване на извънредното положение.

Тя самата нямаше никакво намерение да „съдейства“. Вярваше в онова, което защитаваше, и знаеше, че няма да изневери на себе си.

В Нова Зеландия пролетта донесе великолепно време. Ланиер се грижеше за десетина черноглави овце, Карен му помагаше, колкото за да забрави нерадостните мисли. Нямаше какво друго да правят, бяха им забранили да напускат пределите на долината.

Работеха заедно, но дистанцията между тях оставаше. Ланиер бе завладян от мрачен песимизъм. Не знаеше как ще свърши всичко това, а и не го интересуваше.

През целия си живот беше изпитвал възхищение пред Хексамона и онова, което бе постигнал. А ето, че последните няколко години бележеха нарастващо напрежение между Земята и орбиталните квартали — и всичко заради разместване на политическите пластове в Хексамона. Същият този Хексамон, който беше спасил Земята, сега ги предаваше, предаваше всичко, за което се бяха борили заедно.

Още преди да е приключило Възстановяването.

Чувстваше се стар и безкрайно изморен; Безрадостните мисли го спохождаха най-често вечер, когато двамата сядаха на верандата, за да се наслаждават на свежия вятър.

„Аз съм само човек — казваше си той. — Имам право да увехна също като листата по клоните. Животът отдавна ме изпревари. Изпях своята песен, време е да си ида. Не завиждам на тези, които ще дойдат след мен.“

Може би най-лошото беше краткият проблясък на надежда, предизвикан от появата на Мирски. Мисълта, че отново има за какво да воюва, да побеждава.

Но Мирски беше изчезнал.

Никой не го бе виждал от месеци.

Време бе да си ляга. Ланиер направи опит да стане, да се отдели от твърдия дървен стол и болезнените спомени. Дланите му опряха в пречките, той изправи гръб, но не успя да се повдигне, сякаш панталоните му бяха залепнали за седалката. Наведе се изненадан, за да потърси причината. Нещо избухна, съвсем беззвучно. Огромна топка от мрак изригна пред очите му и главата му изведнъж придоби гигантски размери.

Черната топка продължи да нараства, а вътре в нея се оформи тъмен тунел. Той сграби дръжките на креслото, но отново не успя да се изправи.

— О, Боже! — възкликна Ланиер. Устните му сякаш бяха гумени. Гигантско мастилено петно покриваше мислите му, една след друга се хлопваха вратите към всички спомени. Карен не беше до него, нямаше я наблизо. Точно така беше издъхнал баща му, внезапно, без оплаквания, с нищо повече от едно прощално „о, Божичко“ на уста.

Тунелът се разшири, изпълнен с ярка светлина.

Шишарк

На дълбочина шейсет метра под външния периметър на южния полюс в Седма кухина се намираха седем генератора, свързани чрез седем вакуумни шахти с машините в Шеста кухина. Генераторите не притежаваха въртящи се части, нито каквито и да било уреди, работещи на електронен или магнитен принцип. Принципите, които се използваха при тях, бяха открити от самия Корженевски въз основа на математическите разработки на Патриша Луиза Васкес от края на двайсети век.

Седемте генератора предизвикваха сътресение в пространство-времето, вследствие на което се отваряше Пътят. Не бяха използвани от четири десетилетия, но въпреки това бяха в пълна изправност, вакуумните шахти бяха добре почистени, премахнати бяха всякакви нежелани източници на лъчиста енергия, а микроскопичните количества газове вътре в тях — щателно изпомпани, тоест всичко за сътворяването на загадъчния страничен продукт от взаимодействието между вселените бе готово.