Грег Бир - Вечност

В прохода към Седма кухина беше монтирана нова наблюдателна раковина, пълна с най-различни измервателни уреди, сред които като из лабиринт се провираха многобройните изследователи.

Самият Корженевски се носеше недалеч от мястото, където навремето беше преминавала сингуларната на Пътя, обгърнал тялото си със защитен тракционен мехур. Не изпускаше нито за миг от очи сложната конструкционна работа, която продължаваше с усилени темпове върху южния полюс на Седма кухина — тъкмо в момента издигаха грамадните концентрични пръстени на стимулаторите на виртуални частици и техните подсилени тритиеви резервоари. Всъщност стимулаторите щяха да влязат в играта едва след отварянето на Пътя и идеята беше да бъдат използвани като оръжия, тъй като бяха в състояние да оголят повърхността му от всякакви форми на материя на протежение от неколкостотин километра, осигурявайки възможност Хексамонът да изгради свое „предмостие“, в случай че се появи необходимост от такова. За да се избегне опасността от разпръскване на разрушена материя под въздействие на стимулаторните лъчеви клинове, щяха да бъдат издигнати защитни завеси от тракционни полета.

Страшни оръжия, страшни защитни системи…

И още по-страшни противници.

Корженевски използваше двата почивни часа, които му се полагаха, за да обмисля събитията от последните няколко месеца. По това време обикновено наблюдателната раковина беше съвсем пуста — ако се изключеха приборите.

Само след две седмици генераторите на Пътя щяха да са готови за първите изпитания. Отначало щяха да бъдат създадени няколко виртуални вселени от фрагментирани измерения — нещо като отражения на съществуващите, но в абстрактна реалност — в преднамерено-нестабилни конфигурации. Нощното небе над Земята щеше да се озарява от тяхната смърт, докато лъчения и частици, чужди за този континуум, напускаха своя път, за да се смесят с околното пространство.

След още три седмици, ако първите изпитания преминеха добре, Корженевски щеше да нареди създаването на тор 1 1 В математиката — вид ротационна повърхнина — Б.пр. — самостоятелна и стабилна вселена, обърната навътре към себе си. После щеше да разтвори тора и да проследи хода на неговото изчезване — начинът, по които ставаше това, щеше да предостави сведения за състоянието и свръхпространствената локализация на прекъснатия терминал на Пътя.

През следващите няколко месеца Корженевски и неговите помощници щяха да „ловят на въдица“ този терминал. За целта щеше да бъде създадена още една временна виртуална вселена, съответстваща по размери и конфигурация с Пътя, но с ограничена дължина, и тази вселена щеше да бъде свързана с терминала, превръщайки се по такъв начин в мост между генераторите и все още независимото им създание.

Рамон Рита Тиемпос дел Лос Анхелес

Корженевски затвори очи. Нямаше представа откъде изникват в ума му тези странни словосъчетания, тези имена, едни познати, други съвършено чужди. Може би заедно със Загадката на Патриша Васкес, използвана, за да съюзи разпокъсаните му частични, в него са били прехвърлени и част от нейните спомени — въпреки че теоретически това се смяташе за малко вероятно. Но в онзи далечен миг Патриша е била в доста объркано състояние, а и откритите части на Инженера съвсем не са били подходящи за учебен пример за успешно осъществяване на процеса на съединяване.

Сега не беше време да се безпокои, нито да се поддава

на моментни настроения. Но рано или късно неминуемо ще трябва да се подложи на едно ново и доста генерално реконструиране на собствената си личност. В противен случай го заплашваше разпадане.

Първо обаче трябваше да помогне на Хексамона.

„Имам нужда от малко отдих — повтаряше си той. — Не повече от минутка насаме. Стига ми да възвърна изгубеното си равновесие.“

— Конрад — разнесе се глас от другия край на раковината. Корженевски се намръщи ядосано и потърси източника на гласа. Беше Олми. Не се бяха виждали от няколко седмици. Той разпери ръце, оттласна се лекичко от тавана и полетя през вътрешността на раковината.

И двамата пиктираха взаимни приветствия и се прегърнаха в почти пълната безтегловност.

— Приятелю — промърмори Корженевски.

— Обезпокоих те в краткото време за почивка.

— Така е, но няма значение. Радвам се да те видя.

— Чу ли?

— Какво да съм чул?

— Гари Ланиер получил масивен мозъчен кръвоизлив.

— Той нямаше имплант… — Лицето на Корженевски пребледня. — Мъртъв ли е?