Грег Бир - Вечност

— Не. Тогава не ставаше дума за удължаване на живота.

— Ако ни бяхте посещавали по-често в Кристчърч, щяхме да предотвратим и този инцидент.

— Вие от орбиталните тела ли сте? — попита Ланиер бавно и отвори очи — поне почувства, че клепачите му се вдигат, но все така не виждаше нищо.

— Аз съм от Мелбърн, сер. Получих образованието си тук. Не долавяте ли акцента?

Така беше, характерният австралийски акцент.

— Добре — рече Гари. Нима имаше някакъв избор? Или все пак се боеше от смъртта? Почти не можеше да мисли, във всеки случай му бе трудно да следва собствените си разсъждения. Просто не искаше да причинява

нови страдания на Карен.

Все още чуваше гласа й някъде наблизо, ала звуците ставаха все по-слаби, сякаш ги поглъщаше мракът. Преди да изгуби съзнание той чу нечий друг глас със странно познат руски акцент.

— Гари. Дръж се, приятелю. Помощта идва.

Мирски.

Шишарк

Олми реши да изчезне още щом научи, че възнамеряват да му предложат команден пост. Рискът ставаше прекалено голям — едновременно щеше да е в най-чувствителната точка от управлението на Хексамона и да държи в себе си джарт.

След разговора с Корженевски той се върна за кратко във временния апартамент под Възела, после в своя стар апартамент в Александрия и изчисти всички следи и на двете места. Поколеба се едва когато трябваше да прекъсне връзката с библиотеката. Преди да изпадне в пълна изолация трябваше да изпълни един последен дълг. Повика своя любим следотърсач и му нареди да открие местонахождението на Тапи.

— Шишарк — Дойде отговорът.

— Отелесен?

— Раждането е приключило успешно. В момента се радва на новото си тяло.

Нито той, нито Рам Кикура бяха присъствали на церемонията… Олми изпита срам и съжаление.

— Мога ли да разговарям с него по някоя закрита линия?

Следотърсачът не отговаряше няколко секунди,

— Директно не — уведоми го накрая. — Но той е оставил тайна информационна сметка, до която имаш достъп само ти.

— Свържи ме — засмя се Олми.

Сметката съдържаше едно-единствено послание: „Приет на отбранителна служба. Започвам работа след няколко дни. Успех на всички.“

Олми прочете посланието няколко пъти и прегледа придружаващите го пикти, които изразяваха обич, уважение и възхищение. Без да мисли, той се пресегна, сякаш да ги докосне, но ръката му мина през тях.

— Имам съобщение за него — рече Олми. — И една молба.

След като прехвърли съобщението в тайната инфосметка на Тапи, Олми изтегли следотърсача и изключи терминала.

Настъпил бе моментът да се скрие там, където със сигурност нямаше да го намерят. Все още не беше готов да предостави информацията на Хексамона, чакаше го още много работа. Нищо от онова, което бе узнал, не можеше да се използва за стратегически цели — научил бе интересни неща за много страни от обществения живот на джартите, ала нищо съществено относно тяхното научно и техническо равнище, Едва ли джартът бе носил важна информация, след като предварително е знаел, че ще бъде пленен. Но въпреки това Олми смяташе да продължи личното си разследване още няколко седмици…

Истината беше, че постепенно губеше контрол. Работата толкова го увличаше, че беше готов да се затвори с месеци в себе си, да преглежда подадената от частичния информация, да сравнява, да категоризира и да се връща към реалния свят само когато е необходимо да поеме хранителни вещества или за да провери докъде са стигнали с подготовката на отварянето. Тоест да падне в клопката, която сам си беше поставил.

Никога не бе имал възможност да контактува с врага толкова отблизо, почти интимно. Изучаването на противника бе като разглеждане на собствения образ в криво огледало. Това бе сложна и опасна игра, в която не беше изключено партньорите да разменят местата си.

Олми беше престанал да мрази джарта. Понякога му се струваше, че почти е готов да го разбере.

Заедно бяха изработили нещо като психологически диалект, който позволяваше на всеки от тях да разсъждава като другия. Бяха започнали да обменят и лична информация — несъмнено внимателно подбрана и пресята, но все пак даваща възможност за допълнителни сведения относно техните личности. Олми разказа на джарта за детството си, за своето естествено раждане и консервативно възпитание в среда на ортодоксални надерити, но не спомена нито дума за откритите частични на Корженевски и за дългите години на конспирация. А в замяна научи от джарта следното: