Грег Бир - Вечност

— Карен — повика я той. — Идват.

— Доставки? — попита тя. Тъкмо бе излязла с подноса.

— Предполагам.

— Колко мило. Дано поне този път измъкнем някоя новина.

Малката совалка излетя над дърветата и се спусна върху покрития със свежа трева двор. Сблъсъкът бе омекотен от автоматично задействаното тракционно поле. През люка в носа й се показа млад хомоморф неогешелист. Никога досега не го бяха виждали. Ланиер събра чаршафите, преметна ги на облегалката и се надигна, все още с бележник в ръка, за да го посрещне.

— Здравейте — провикна се младежът. В държането му имаше нещо странно познато. — Казвам се Тапи Рам Олми. — Сер Ланиер?

— Здравей — отвърна Ланиер. — Това е жена ми, Карен.

Младежът се усмихна.

— Донесох ви разни неща. — Тапи се огледа и каза малко смутено: — Простете неловкостта ми. Аз съм новороден. Само преди три месеца преминах тестовете за отелесяване. Истинският свят е толкова… ярък.

— Защо не влезете? — предложи Карен.

— Благодаря. — Той изкачи стълбите на терасата, извади малка сребриста пръчица от джоба си и прокара пръст по светещата зелена линия от едната й страна. — Къщата ви не се наблюдава. Само околността.

— Изглежда, не ги интересува какво си говорим — обясни Карен.

— Е, това е чудесно. Нося ви пакет от татко.

— Вие сте синът на Олми и Сули Рам Кикура, нали? — попита Ланиер.

— Точно така. Но сега мама е в изолация. Надявам се скоро да я освободят. Те се боят от нея. Баща ми се крие, но не защото го търсят… Честно казано, не зная защо се крие. Той ми нареди да ви снабдя с изчерпателен доклад за всичко, което става в Шишарк. Да си призная, това може да ми създаде сериозни проблеми. Но аз, също като него, съм готов да жертвам кариерата си. — Тапи подаде на Ланиер няколко запаметяващи блока — от стария модел. — Няма пикти, само текст. Баща ми е превел графичната реч там, където я има. Мога да ви предам накратко…

— Но моля те, седни — покани го Ланиер. Рам Олми седна и сложи ръце в скута си.

— Тази нощ Инженерът възнамерява да създаде няколко виртуални вселени. Те ще му послужат да „улови“ прекъснатия край на Пътя. Мисля, че страничните ефекти от опита ще се наблюдават дори тук долу. Картината ще е доста впечатляваща.

Ланиер кимна. Отдавна бе престанал да се удивлява на подобни неща.

— Защитните установки са монтирани. Не са проведени пълни изпитания. Аз съм в една от групите, отговарящи за това.

— Успех тогава.

— Разбирам иронията ви, сер Ланиер. Ако всичко върви добре, връзката с Пътя ще бъде възстановена до една седмица и първото пробно отваряне ще бъде след две седмици.

— Исторически момент.

Ланиер все още беше прав. Карен стоеше зад него. Рам Олми вдигна очи към тях и на лицето му се изписа смущение. „Като млад жребец е“ — помисли си Ланиер.

— Нося ви също съобщение от Конрад Корженевски — рече Тапи. — Сер Мирски е изчезнал безследно. Инженерът ми заръча да ви кажа: „Призракът избяга“.

Ланиер кимна.

— Да седнем — предложи той на Карен. — Безпокоим момчето. Баща ти всъщност защо се крие?

— Мисля, че по този начин иска да изрази някакво неодобрение. Ние всички сме крайно загрижени заради наложената ви принудителна изолация. Не съм чувал някой от колегите ми в отбранителната секция да одобрява начина, по който се отнасят със Земята…

— Но разбирате необходимостта от това — подхвърли Карен.

Рам Олми я огледа с ясните си спокойни очи.

— Не. Лично аз не разбирам. Извънредният закон дава подобни пълномощия на Възела и президента. Те вземат решенията. Неподчинението се наказва с незабавно обезтелесяване и прехвърляне в Градската памет. Лично за мен това би означавало да се върна там, откъдето току-що излязох.

— Как се озова на тази работа?

— Просто помолих да бъда включен в групата. Никой не възрази — не съм неблагонадежден. Нали ви обясних, че не зная защо баща ми се крие. Не зная да е нарушавал някакъв закон. Никой не може да те принуди насила да приемеш команден пост. Това е просто смешно.

— А Корженевски доброволно ли сътрудничи? — попита Карен.

— Не зная какви са мотивите му. Понякога е толкова странен и неразбираем. Чух, че се справял чудесно. Лично аз не съм се виждал с него, получих съобщението от негов частичен.

— Все пак благодарим за жеста — кимна Ланиер.

— Удоволствието беше изцяло мое, Освен това исках да ви кажа… — Той се изправи. — Май е време да си вървя. Припасите вече са разтоварени. Искам да знаете, че когато всичко свърши и астероидът отново бъде свързан с Пътя, Хексамонът смята да насочи всички усилия, за да довърши започнатото на Земята. Очаквам с нетърпение този момент, защото смятам да се включа с всички сили в някой от проектите, които ще ви възложат да ръководите. И на двамата. За мен ще бъде чест да работя с вас, а сигурен съм, че майка ми и баща ми ще се почувстват горди от подобно решение.