Грег Бир - Вечност

На едно място в стената — в района на трети квадрант — вече се вдигаше черен димен стълб, около който тревожно кръжаха няколко летателни апарата.

— Знаеш ли какво е това? — попита Фарен Силиом.

— Противопожарен антирадиационен клапан — отвърна Корженевски, без да се обръща. Не отделяше поглед от схемата на пода: напрежението в някои от квадранти те бе толкова голямо, че всеки миг можеха да се получат пробойни в стената на астероида. — Дребна работа.

— Тестът успешно ли върви?

— Успешно — почти изръмжа Корженевски. — И колко ни остава до свързването? — Девет дни. Това е времето, за което машините ще осъществят нужното равновесие. Но първо ще изчакаме да се разтвори примката на виртуалната вселена. Едва тогава пътят към свързването ще бъде чист.

Президентът пиктира символ на вяло одобрение.

— Да си призная, нито аз, нито нрезидент-министърът се чувстваме особено щастливи. В края на краищата, накараха ни да вършим тези неща против волята ни, нали? Корженевски присви очи и си помисли: „Затова пък ти направи целия процес толкова мъчителен и болезнен, че да пострадат всички.“

— Поне се връщаме у дома — каза той. — Там, откъдето не трябваше да си тръгваме.

Фарен Силиом, изглежда, пропусна край ушите си нескритото самообвинение. Корженевски беше вдъхновителят на всички взети решения.

Кълбото беше толкова заплетено, че нямаше как да намерят свободен край.

Шишарк

Какво е Павел Мирски?

Олми преустанови упражненията върху голия под на апартамента и незабавно вдигна втория обръч от бариери. Въпросът бе изникнал неочаквано, без частичните да са подавали на джарта подобна информация. Не беше нито случайна мисъл, нито заблудено ехо.

Няколко минути Олми стоя неподвижно в средата на стаята, с пребледняло лице, опитвайки се отчаяно да открие епицентъра на отекналия въпрос. Повторение не последва, но докато проверяваше щателно всички връзки между мозъка и имплантатите, той осъзна, че всъщност повторение въобще не се налага. Информацията вече беше изтеглена, ловко и неусетно, направо от източника в неговите естествени спомени.

Значи макар на пръв поглед непокътнати, бариерите бяха преодолени.

В стаята бе толкова мрачно, че му заприлича на гробница. За един кратък миг Олми обсъжда идеята да взриви сърцето и имплантатите, но почти веднага си даде сметка, че не е в състояние. Всички командни връзки бяха прекъснати. Можеше да умре само ако скритите детектори в имплантатите засекат нещо нередно. Къде беше частичният? Нима всичко е било абсорбирано от противника, включително и информацията за защитните системи?

Второ уточнение — дали Павел Мирски е човек като теб, или е управление със свои цели?

Олми закри с плътна завеса мислите си, все още изпълнен с надежда, че не всичко е загубено. В действителност нямаше абсолютно никаква представа какво се е случило и какъв е размерът на пробива.

Открих значителни количества скрита информация, най-вече образи и цветове — продължи гласът. Изглежда, че обсъждаше всичко това само със себе си, а Олми бе неволен свидетел. Чувстваше се като капитан на кораб, чийто екипаж неочаквано и необяснимо е бил обладан от демони. На „мостика“ уж цареше спокойствие, но достатъчно беше да надникне на палубата, за да осъзнае, че корабът вече не му се подчинява.

Ти не си управление, нито пък целеви възложител. Дали не си команден наблюдател във временна форма? Не. Ние знаем, че ти си обикновен изпълнител, комуто са били дадени извънредни привилегии. Но не е и това. Направо изумително. Ти сам си си позволил тези привилеги.

Олми осъзнаваше ясно, че е допуснал ужасна грешка. До момента всички негови защитни системи бяха преодолени безпрепятствено. Оказа се, че не само е подценил джарта, но и лековерно е надценил възможностите си.

Отново за Павел Мирски. Никъде в паметта ти не откриваме нищо, което да е като него. Павел Мирски е уникално и изненадващо явление. Какво е неговото послание?

В един кратък момент на измамни надежди Олми помисли, че ако позволи на джарта да получи съобщението, ще спечели няколко ценни секунди, през които би могъл да си възвърне изгубения контрол и да се самоунищожи. Той се приготви и внимателно разкри достъпа до историята на Мирски.

Но джартът нито за миг не разтвори невидимата ръка, с която го стискаше. Докато Олми се бореше с нарастващото чувство на отчаяние и страх, джартът продължаваше разсъжденията си за Павел Мирски.