Грег Бир - Вечност

— Сигурно е незаконен информационен склад — предположи Олми. Беше чувал за тези неща — свръхсекретни информационни складове, използвани от полицията или политиците, които от векове се опасяваха да не събудят недоволството на Хексамона. Но Никога не беше виждал подобен склад.

— Почти вярно, сер Олми, но не е нелегален — напротив, свръхлегален е. Построили са го онези, които творят законите. Не можете да очаквате, че ще извършат нещо нелегално, нали?

Олми не отговори. Нито една, дори най-демократична система не би могла да осигури съществуването си без известни силови средства, Изискващи и подобни секретни действия.

Подът под краката им отново придоби солиден вид. Вратата отпред се разтвори и Мар Келен го преведе през късото преддверие до една матова кубична клетка, не по-широка от три метра.

— Това е входният терминал за паметта — обясни той, докато се настаняваше на изящно извития стол пред широката клавиатура, вградена в търбуха на матовата стена. — Доста си поиграх тук… и открих нещо ужасно.

Той докосна клавиатурата и на монитора отпред блеснаха две разноцветни светлинки.

— Достъп, общ кодов ключ. Аз съм Давина Таур Ингле.

Името, вероятно женско, принадлежеше на някой сътрудник на Хексамона, близък роднина на бившия президент-министър на Безкрайния Хексамон Илин Таур Ингле. Мар Келен тропаше с ръце по клавиатурата с вид на човек, събрал значителен опит.

— Това беше най-трудната част. Охранителната система тук също се е дезактивирала, но в паметта имаше цяла система от информационни лабиринти. Пипали са много внимателно, тези наши свръхлегални предци. Сигурно щях да ви покажа всичко това просто ей така, без да ви искам нищо, като на стар приятел. Но не бях сам, когато направих това откритие. С мен беше Бени…

Олми долови рязка промяна в чувствата на Мар Келен. Старият войник изпитваше мъка и гняв, примесени с. мрачно тържествуване. Че беше искрен, не се съмняваше, но дали бе напълно нормален?

Той даде знак на Олми да пристъпи напред и да положи длан върху гладката повърхност на монитора, непосредствено под зелената светлина.

— Не се плашете. Само гледайте да сте нащрек с вътрешните прегради. Ще се справите. Аз едва не се провалих, но това е защото успя да ни изненада.

— Втори достъп, приятел на Ингле — произнесе той. Главата на Олми отскочи назад и мускулите му се вдървиха. През монитора до него достигаха импулси от нещо, което не беше привикнало с човешкото тяло. Съвсем за кратко на екрана се появиха изображения — или изкривени до неузнаваемост, или напълно неразгадаеми. Той чу нов глас, по-странен и чужд дори от гласовете на франтите или талситяните…

„Обезпокоен за време. Обезпокоен за цел, В бездеиствие неопределен период.“

Олми отлепи ръката си от монитора с мъчително усилие.

Лицето на Мар Келен бе изкривено в ентусиазирана гримаса. Очевидно все още не можеше да овладее вълнението от извършеното откритие, макар до момента да беше скривал успешно мислите си от Олми. Мар Келен се разсмя доволно, въздъхна и разкърши гордо рамене.

— То уби Бени. След като решихме последния лабиринт. Прекъсна всичките й нервни пътища, дори успя да проникне в имплантата и да заличи записа на паметта вътре. Тялото й бе невредимо, съвършено здраво, а нямаше нищо, което да бъде прехвърлено в Градската памет. Довърших онова, което бе останало от нея, и скрих трупа. Ето защо реших да поискам възнаграждение. — Лицето му беше пребледняло. — Задето я изгубих. Заради болката. Какво, според вас, се съхранява тук?

— Не зная — призна Олми.

— Имам чудесна теория. Ако съм прав… — Той вирна брадичка и се ухили злорадо. — Вероятно са го заловили много отдавна. После тайно, без да съобщават на никого, са прехвърлили копие на съзнанието му, или каквото е имало там, в мозъка, на скришно място в паметта… И са го изоставили. А то е чакало там, векове наред, дремещо, докато Бени се натъкна на него. Ако не се лъжа, вие смятате, че скоро отново ще се изправим срещу джартите, нали? Ако това наистина се случи, каква според вас ще е цената на копие от съзнанието на заловен джарт за Хексамона?

Олми поклати глава. Беше твърде объркан, за да отговори.

— Елате, ще ви покажа нещо. Открих го чак след като нея вече я нямаше… след като тя… елате. — Той се отправи към стената срещу вратата. Стената се раздели на пет назъбени сегмента и бавно се отдръпна встрани. Влязоха в голяма тъмна зала. Отнякъде полъхваше хладен въздух.