Грег Бир - Вечност

Ланиер изломоти нещо нечленоразделно, после се закашля и стисна гърлото си с ръка. Усещаше, че косата му е настръхнала.

— Божичко — изстена той. — Какво става тук?

— Пропътувах огромни разстояния през пространството и времето — каза Мирски. — Имам да ви разкажа някои интересни неща.

— Да не сте призрак? — Имаше предвид едновремешното значение на думата, а не Хексамоновата представа. Лицето му беше зачервено.

— Не. Нали ми стиснахте ръката. Аз съм от плът и кръв… смъртен, в известен смисъл.

— И как се върнахте?

— Не по най-късия път. — Той се усмихна неуверено, после приседна до Ланиер. Загледа се към долината и пасящите стада, после продължи: — Трябва да разговарям с Корженевски и Олми. Можете ли да ме отведете при тях?

— Защо не отидете сам? — попита Ланиер. — Изминали сте толкова дълъг път. Защо се върнахте тук?

— Защото мисля, че вие сте по-важен и от тях. Исках да се срещнем и да разговаряме. Кога за последен път сте ги виждали?

— Преди години — призна Ланиер.

— В правителството назрява криза. — Мирски погледна към Ланиер със сериозно, замислено изражение. — Скоро Пътят ще бъде отворен отново.

Ланиер не можеше да повярва на ушите си. Чувал бе разни слухове, но смяташе, че са клюки от политическите боричкания.

— Това е невъзможно — рече той.

— Напротив, напълно възможно е — отвърна, авторитетно Мирски. — Както физически, така и политически. Тази технология, силата, която дава, е като наркотик. Веднъж опиташ ли, няма да се откажеш лесно. Ще ми уредите ли среща?

Ланиер отпусна рамене. Чувстваше се сразен и твърде слаб, за да защитава сринатите основи на рационалния свят, който обитаваше от толкова дълго.

— Имам радиовръзка в къщата, където живея — каза той. — В долината. — Изправи се решително. — Трябва обаче да докажете онова, което твърдите.

— Разбирам — кимна Мирски.

Шишарк

Олми седеше пред един терминален инфоизточник в Александрия, града във втората кухина. Беше инсталирал терминала само преди няколко дни в същия апартамент, в който бе преживял детството си — и където се бе натъкнал, на частичните останки от Инженера, убит от своите врагове векове по-рано. Самият Олми по-късно изигра ключова роля за съединяването на тези частични и възкресяването на Корженевски с помощта на Патриша Васкес.

Именно на това потайно място, върху екрана на този практически неоткриваем инсроизточник, Олми получи послание от един свой стар познат. В превод графичното изображение означаваше:

„Имам нещо за вас. Изключително важно за вашата работа.“

Посланието беше придружено от координатите на една изоставена станция в петата кухина и времето на предполагаемата среща. „Сам“ — подчертаваше една от пиктите. Беше подписано с йероглифа на Феор Мар Келен.

Мар Келен беше стар войник и приятел от порталната полицейска служба, почти на възрастта на Олми. Беше се родил по време на последните войни с джартите, завършили с изключително успешно настъпление на Хексамона, след което врагът беше изтласкан отвъд 2х9 — или два милиарда километра по Пътя. Тези войни продължиха над четиридесет години и оставиха зад себе си стотици и хиляди километри изпепелена земя вътре в Пътя. Спечелените територии бяха укрепени, а след това бяха отворени нови врати към необитаеми светове за суровини. Именно тези светове осигуриха суровия материал за изграждането и разширяването на Аксисград, както и за атмосферата и почвата, покриваща значителна част от повърхността на Пътя.

Това бяха едновременно страшни и величествени времена, години на смърт и унищожение, от които Хексамонът излезе укрепнал, готов да управлява движението между вратите, способен да лавира между различните чуждоземни раси, които съществуваха извън Пътя. В някои случаи Хексамонът беше изместил в търговията самите джарти: така например бяха създадени търговско-обменните връзки със загадъчния Талсит. Именно талситяните им бяха разкрили името на техния враг — „джарт“ бе възможно най-близката дума на езика на хората.

Що се отнасяше до джартите, те съвсем не бяха разгромени, а само изтласкани навътре в Пътя, където ги държаха с помощта на сложна отбранителна система от укрепления.

Мар Келен бе прекарал последните двадесет години от войната на служба в едно подобно укрепление, разположено отвъд 1.9х9. Но дори този преден граничен пост му се струваше скучен. По-късно постъпи на работа в порталната полиция и там се запозна с Олми.