Грег Бир - Вечност

— Покажи се, гадино — извика Мар Келен. Над главите им блесна кръг от светлини. Точно в средата на осмоъгълната зала беше положен масивен кристален блок, запечатал в себе си същество, каквото Олми не беше виждал никога. Имаше огромна сивкавосиня, наподобяваща чук глава, разделена от три хоризонтални бразди. От най-горната бразда стърчаха блестящи белезникави тръбички, увенчани с черни топки — вероятно очи, — а от двете долни се подаваха гъсти кичури черна коса. Зад прекомерно голямата глава — почти колкото нормален човешки гръден кош — се простираше дълго, източено зеленикаво туловище. От гърба се подаваха разклонени розови пипала, всяко дебело колкото китката на Олми и дълго като ръката му. Туловището завършваше с тежка, вдигната нагоре опашка, изпъстрена с ветрило от огненочервени пера. Най-странното от всичко бяха седемте чифта „крака“, които най-точно можеха да се оприличат на заострени колове или металически пики, със стоманеносив цвят, блестящи, сякаш излети от метал. Непосредствено под главата се виждаше още един чифт крайници, снабдени с множество съчленения. Единият завършваше с уродливо подобие на детска ръчичка, а другият — с розово прозрачно пипалце.

Въпреки богатия си опит от общуване с най-различни извънземни, Олми неволно потрепери. Пристъпи неохотно към кристала и едва тогава си даде сметка, че съществото не е живо, а тялото му е било поставено вътре, за да се избегнат процесите на разложение.

— Красиво, нали? — попита Мар Келен, заобиколил от другата страна на кристалния блок. Туловището, заедно с опашката и главата, сигурно надхвърляше четири метра на дължина. — Някои от нашите предци… може би дори хора, които са ни обучавали… са заловили този джарт и са го оставили тук на съхранение. Въпросът е защо са го запазили в тайна? Та това е истинска сензация, нечувана по рода си…

Олми беше на същото мнение. Оръжията, с които разполагаха двете страни, бяха толкова съвършени и смъртоносни, че до сражения се стигаше рядко и те имаха почти катастрофални последствия. Нито веднъж джартите не бяха отговорили на усилията да бъде установен дипломатически контакт. В интерес на истината, хората също се бяха отказали от подобни опити след няколко десетилетия война. Нито една от двете страни нямаше точна представа как изглежда противникът. И двете страни често прибягваха до дезинформация, така че на малкото прецедили се през бойното поле сведения се гледаше с подозрение. Но да бъде заловен жив джарт — дори тежко ранен или умиращ — това би било изключителна възможност да се изучи начинът им на мислене…

Защо тогава е трябвало да го запазят в тайна през всичките тези години? Кое от наученото за пленника е налагало подобна изключителна предпазливост?

— А може би той не е истински — сякаш продължи мислите му на глас Мар Келен. — Може да е неуспешен опит за симулация… — Той почука с пръст по клавиатурата. — Но въпреки всичко аз мисля, че е истински. Компютърните симулации никога не са били достоверни. Вярно, че нито веднъж не сме се сблъсквали лице в лице с джартите. Никой не се е завръщал жив от такава среща, за да разкаже как изглеждат. Каквото и да е това, мисля, че цената му е огромна. Огромна, сер Олми. — Старият войник посочи вградения в близкия край на кристалния куб компанел. — Но има и други начини да бъде изучено. Опитах ги след като Бени… след като я изгубих. Няколко месеца не бях докосвал директната връзка. Това тук не е толкова опасно. То просто показва проклетата гад на екрана и създава аналог на мисловната й дейност. Мисля, че и това е достатъчно за специалистите. Аз обаче бях дотук.

Олми погледна компанела. Над него бавно се очерта светещ цилиндър. Горният му край се разтвори като разцъфнало цвете и сред бликналата млечнобяла мъгла отвътре изплуваха вибриращи линии. Трептенията им имаха почти хипнотично въздействие. Долната част на цилиндъра бавно се разгъна и се обагри в цяла гама от ярки цветове: червено, зелено, черно и сиво.

— Сега вече е послушен, а? — попита Мар Келен. Олми го погледна за миг, после отново втренчи очи в екрана, Постепенно започваше да се досеща какво ще му покажат.

— Това е графично представяне на мозъчната дейност на съществото, нали?

— Това е джартът — произнесе развълнувано Мар Келен. — Няма какво друго да бъде. Нещо като карта на неговите мисли и спомени. Прекарал съм часове да я изучавам. Понякога си казвам: „Ето това тук уби Бени“. А после си тръгвам, защото инак ще полудея.