Грег Бир - Вечност

А ето че сега Рита знаеше съвсем точно къде се намира тази врата. От три години вратата не беше променяла местонахождението си. Но това познание не й носеше спокойствие. Вече се беше примирила с ролята, която й бяха отредили, макар да се възмущаваше от факта, че никой не я бе попитал за мнението й.

Защото съществуването на тази врата я бе лишило от възможността да изживее живота си така, както тя намери за добре. Патрикия я бе натоварила с едно непосилно бреме, беше създала между нея и един от Инструментите невидима нишка, още когато Рита беше съвсем малка.

И сега цялата отговорност падаше върху нея. А тя дори не посмя да го каже на баща си, От малка мечтаеше за спокоен живот. Отдавна беше осъзнала, че това е невъзможно, че съдбата й е отредила друго, и сега не й оставаше нищо, освен да въздиша по изгубените мечти и надежди, останали далеч назад, в страната, която напускаше и едва ли някога щеше да посети отново.

В големия куфар беше поставила калъфа с „ключицата“ и „компанела“ на Патрикия — странния електронен прибор за четене и събиране на информация. За вещите се грижеше постоянно Луготорикс, нейният келт-телохранител, който и сега беше в каютата. Луготорикс не беше въоръжен — и той като покойната наместница изпитваше вродена ненавист към оръжията и насилието. За службата си при нея не получаваше пари, но в замяна на това двамата му братя се учеха безплатно при баща й в Академията. Подобен лукс в зората на двадесет и първи век можеха да си позволят не повече от шепа келти.

Рита чувстваше постоянна, неразривна връзка с ключицата. Ако нещо се случеше с инструмента, щеше да го разбере веднага, както щеше да узнае и в случай че някой дръзне да я открадне. Малцина обаче биха се опитали да го сторят, докато Луготорикс стоеше на пост.

Когато настъпеше моментът, Рита смяташе да помоли за аудиенция при царица Клеопатра. А след това да представи доказателството си.

Никой не можеше да предвиди какво ще последва.

Най-сетне тя реши, че се е заредила с достатъчно свеж морски въздух — на моменти примесен с дим от комина на парохода, — върна се долу в каютата и изпрати телохранителя в неговата. После се пъхна под завивките, извади компанела на Патрикия от дървения куфар, където бяха запаметяващите блокове с музика, записките на баба й и нейният собствен дневник.

Нищо, което дори отдалеч да напомня компанела, не съществуваше на тази Земя, макар от няколко години Ойкуменските математици да обещаваха изграждането на голяма електронно-изчислителна машина. Също благодарение на Патрикия, която ги бе запознала с теоретичните основи на кибернетиката.

Рита си даваше сметка за силата и огромната отговорност, която носеха наследените от Патрикия Инструменти. В известен смисъл тя държеше в ръцете си съдбата на Родоската Академия, а самите Инструменти бяха единственото доказателство за верността на историята, разказана от Патрикия. Ако изчезнеха — ако например в този момент пароходът потънеше, — тази история скоро щеше да се превърне в легенда, или дори в нещо по-лошо — в измислица. Въпреки риска Рамон й бе наредил където и да отиде, винаги да носи със себе си Инструментите.

Неведнъж Рита бе преглеждала записките на Патрикия, сравнявайки историята на нейната Земя с развитието на Гея. Тези бележки й носеха спокойствие и я развличаха така, както приказките, които обичаше като малка.

И наистина, Земята, която Патрикия описваше, приличаше на приказно и недостижимо място — един свят, който бе изчезнал в пламъците на собственото си гениално безумие.

Едно-единствено кубче побираше цялата история на Земята. Точно него Рита бе прочела най-внимателно и бе изучила историята на онзи далечен свят почти толкова добре, колкото тази на Гея. Знаеше например, че на Земята Александър Велики опитал да покори Индия и успял само отчасти, съвсем като на Гея. Там обаче Александър не паднал от борда на един сал в разпенените води на Хидаспес, не хванал пневмония и не прекарал остатъка от живота си като вечно задъхващ се инвалид. Вместо това той бил принуден да отстъпи, разболял се при съвсем различни обстоятелства и умрял млад във Вавилон… Едно от местата, където хронологията на двата свята се разклоняваше.

Рита често си мислеше дали да не започне да пише книги за другата Земя, литературни произведения, които Патрикия би нарекла романи. И това време сигурно щеше да дойде — нали тя от малка обичаше литературата, която я развличаше от заниманията й по физика и математика.