Грег Бир - Вечност

Пристанището кипеше от живот, наложи се да си пробиват път през тълпата от етиопийски прекупвачи, облечени с кожени палта, и гласовити ейгипетски амбулантни търговци, увити в блестящи черни пелерини. Рита непрестанно се озърташе с надеждата да открие евентуален посрещач. Не знаеше какво да очаква и докъде би могло да се простира влиянието на покойната й баба. И наистина, когато наближиха площадката, където моторните фургони, идещи от града, обръщаха, тя зърна един раздрънкан пътнически фургон, върху чието предно стъкло се мъдреше несръчно изписана табелка с надпис: „ВАСКАЙЗА-МУЗЕЙОН“.

— Това е за нас, струва ми се — рече тя. Не беше кой знае какво посрещане, трудно би могла да го оприличи на почетна гвардия. Но и това стигаше.

Докато приближаваха фургона, тя за първи път почувства колко е нищожна и безпомощна в този огромен, многолюден град, целия обвит в пушек и пара от машините, с паваж, изпъстрен от непочистени конски изпражнения, с тълпи от отдавна немити пътници и търговци — всичко това, което сякаш само чакаше, за да я погълне и сдъвче, без да отговаря за действията си пред никого. Тук Рита нямаше абсолютно никаква власт. Беше привикнала да живее в сянката на Патрикия, да се уповава на нейната самоувереност, на силата й. А ето че сега бе като прашинка, подхвърляна от вятъра,

Рита и Луготорикс се представиха на шофьора, който изгаси с небрежен жест папиросата си в почернялата от подобни действия метална врата, пъхна угарката в джоба на омазнените си панталони и се качи. Те последваха примера му и фургонът се затъркаля напред, огласяйки околностите с пронизителен писък от свирката на покрива. От двете страни на улицата се редяха блестящи мраморни колонади. Под първата арка завиха наляво и почти веднага се озоваха в двора на Музейона, голямата библиотека на Александрийския университет.

— Тя е много привлекателна млада жена — каза библиофилаксът на Музейона и се отпусна в креслото пред царицата. — На външен вид прилича на майка си, но бившият й педагог ме уверява в писмото си, че по характер била като наместницата Патрикия. Слезе на пристанището в компанията на някакъв северен дивак, вероятно прислужник, и до един час ще се настани в квартирата, която й осигурихме.

Клеопатра Двадесет и първа намести късото си охранено тяло в неудобния трон. Белегът, който пресичаше лицето й от лявото слепоочие до дясната буза, свързвайки основата на носа с полузатвореното й око, чертаеше белезникава линия на фона на гладката й мургава кожа. Твърде малко бе останало от някогашната й хубост, отнета завинаги от либийски наемни убийци преди повече от двайсет години, по време на последното й посещение в Офиристан. През онзи далечен и завинаги прокълнат ден беше изгубила и вкуса си към любовниците, а малко след това бе престанала да се безпокои и от външния си вид. Беше благодарна, задето бе запазила най-важното — здравето и гъвкавия си, неуморен ум.

Прочутото ослепително александрийско слънце надникна през един от мраморните прозорци, пресече излъскания от безброй посещения и аудиенции каменен под и докосна лявото рамо на царицата, озарявайки в златисто сияние позлатения нокът на палеца й.

— Знаеш, че наместницата получи от мен всичко, каквото пожела — рече тя. Още дядо й беше позволил със специален указ на Патрикия Луиза Васкайза да основе академия в Родос. Близо петдесет години Родоската Академия си съперничеше с Музейона в Александрия, от известно време ръководен от Калимакхос, най-често за допълнителни държавни субсидии, които нито едната, нито другата страна получаваха редовно. Въпреки това от Родос бяха дошли не едно и две важни научни открития, макар повечето посветени както в Родос, така и в Александрия, да смятаха, че всички тези открития целят само едно — да помогнат на наместницата да открие обратния път към дома. Останалите, немалко, разбира се, я смятаха за побъркана.

— Вие просто продължихте една традиция, царице.

— Недей да шикалкавиш с мен, Калимакхос. Лицето на библиофилакса придоби кисело изражение.

— Слушам, царице. Струва ми се, че бяхте прекомерно щедра към нея, за сметка на други, не по-малко известни учени и книжници, които можеха да ви поднесат далеч по-полезни открития.

Тя се усмихна. Точно тези думи звучаха фалшиво в устата на Калимакхос.

— Никой в Музейона не е направил толкова много за напредъка в математиката и изчисленията. И за кибернетиката — добави тя, произнасяйки чуждата дума така, както би го сторила наместницата. Повдигна палеца си съм слънчевия сноп, сякаш го къпеше на водна струя. Съвсем за кратко сиянието, обгърнало нозете й, и лекият бриз, вдигнал наметката, я превърнаха в някакво неземно създание. Тя притвори замечтано очи. — Дори царицата се нуждае от любимо занимание — промърмори тихо Клеопатра.