Грег Бир - Вечност

— Можете ли да го доведете в Шишарк, Първа кухина, до два дни? — обърна се Инженерът към Ланиер.

Гари почувства, че го завладява тревога, примесена с възмущение и още нещо, за което отдавна беше забравил — вълнение. За първи път изпита съжаление, задето се бе откъснал доброволно от активния живот.

— Струва ми се, че мога да го уредя — рече той.

— Как сте със здравето? — попита го загрижено Корженевски. Само единици от земните и най-фанатичните ортодоксални надерити отказваха да ползват услугите на методите за удължаване на живота. Ланиер принадлежеше тъкмо към тази група на доброволни изгнаници.

— Всичко ми е наред — отвърна той, усещайки болката в изморените си крака.

— Тогава ще ви очаквам в Шишарк. Сер Мирски, трябва да призная, че съм невероятно изненадан от появяването ви.

Изображението се стопи.

Мирски вдигна очи и срещна учудения поглед на Ланиер.

— Мъдър човек — рече той. — Скоро ли тръгваме?

Ланиер се върна при пулта и направи необходимите поръчки. Приятно му беше да узнае, че все още разполага с известно влияние.

Ситуацията беше претърпяла съществена промяна — Ланиер вече не изпитваше предишното възмущение, нямаше ги и опасенията: бяха заместени от искрено любопитство.

Шишарк

След като придружи стария войник до Първа кухина, Олми му помогна да вземе совалката за Земята. През цялото време Мар Келен се озърташе подозрително, сякаш очакваше, че някой ги следва по петите. Изглеждаше изморен, непрестанно поклащаше тъжно глава и влачеше краката си по паважа.

— Имам нужда от няколко седмици, за да обмисля нещата — каза той. — Какво по-добро място за това от света, където се е родило човечеството. Бени беше доста ортодоксална, но предполагам, че би одобрила слизането ми долу. Често повтаряше колко хубава била Земята… — И да ни закрилят Звездите, Съдбата и Светия Дух, както са казвали древните — промърмори Олми.

— Май станахме сантиментални, а? Двама стари цинични войници. Олми кимна.

— Това също помага… понякога.

— Вече не се нуждая от успокояване. За разлика от теб… Ще ти призная нещо — мъчно ми е за теб. Мислех, че си единственият, който може да се справи с това. Но може би съм се лъгал.

— Не си — отвърна Олми, но не изглеждаше никак уверен.

— Заради теб съм готов да изкача планина — продължаваше Мар Келен. — Истинска, не някое от макетчетата в Пета кухина, дето са го изрязвали машини. Висока, със заледени глетчери и бездънни клисури. По-висока от всичко на Шишарк. — Той намигна, — Сбогом.

Олми го изпрати с поглед, докато пълзеше нагоре с елеватора. Имаше предчувствието — почти интуитивно усещане, че старият войн наистина смята да хлътне в някой безлюден пущинак, където ще е сигурен, че никой няма да го открие.

След това се върна в своя апартамент, поразчисти те.кущите дела, проведе няколко разговора и когато се увери, че никой не го подслушва, се свърза с един стар съюзник, следотърсач, създаден от самия него и с манталитет на една древна порода земни кучета, териери, използвани най-вече за лов. Следотърсачът неведнъж беше изпълнявал.успешно доста сериозни задачи и при това, изглежда, харесваше работата си — ако въобще можеше да съществува подобно понятие, когато ставаше дума за частична личност.

Задачата, която Олми постави пред следотърсача този път, бе да открие в паметта всички бележки, свързани с възможността за прекопиране на джартово съзнание. Даваше си сметка, че огромна част от информацията, засягаща събития с минала давност, вече е извадена от активната памет и складирана в други, много по-трудно достижими участъци. Но следотърсачът умееше да маневрира еднакво добре дори из най-трудните за достъп места, стига да съществуваше поне една, макар и потенциална информационна нишка.

През цялото време разсъждаваше за опасността, която криеше в себе си записът на джарта. Същият този запис, който бе погубил Бени, беше унищожил имплантата й и бе превърнал Мар Келен в побъркан старец с мания за преследване. Всичко това за не повече от секунда след осъществяването на контакта.

Записът, разбира се, беше защитен с комплексна система от информационни лабиринти, предпазващи от възможността да бъде прехвърлен, дори случайно, в някое неподозирано кътче и оттам да попадне в имплантат или човешки ум. Технически не беше трудно да премахне този лабиринт… но сигурно имаше повече от една причина за неговото съществуване.

Теоретически едно бързо прехвърляне на подобен род информация в неподготвен или лишен от естествени защити ум щеше да има фатални последствия за съзнанието на неговия притежател. Взетите предпазни мерки говореха само за едно: създателите им не са очаквали подобен род информация да изтече случайно и да попадне в ръцете (или умовете) на странични хора.