Грег Бир - Вечност

Калимакхос запази почтително мълчание, макар че имаше още много за казване. Близо две седмици бяха изминали, откакто Ойкуменската Механикоска лига бе внесла в двореца предложението си за нова разширена доставка на оръжие. Бунтовническото правителство в Неа Каркедон, отвъд Атлантианско море, беше осъществявало набези срещу техните снабдителни линии вече повече от двайсет пъти. Още преди десетина години бунтовниците отказаха да признаят всички договори, сключени между Ойкумения и Каркедон, и влязоха в съюз с островната империя на Англея. Библиофилаксът се надяваше поне на няколко тлъсти отбранителни договора за Музейона. А вместо това седяха тук и обсъждаха достойнствата на току-що пристигналата внучка на Патрикия. За кой ли път вече наместницата и членове на нейното семейство заплашваха да разрушат грижливо кроените му планове.

Клеопатра гледаше Калимакхос със съчувствена, майчинска усмивка. После бавно, поклати глава.

— Искам от теб да я отведеш в Музейона. Налага се да й окажем тази чест, заради поста, който заема баща й…

— Бих го сторил по-скоро заради баба й — промърмори Калимакхос.

— Освен това ще й позволим да продължи изследванията си.

— Простете нахалството ми, скъпа царице, но защо просто не си остана в нейния Хипатеон на Родос? Предполагам, че там има по-добри възможности да продължи традициите на покойната наместница.

— Защото в молбата й до мен тя изрази желание да получи помощта на твоя механикос Зевс Амон Деметриос. Повиках Деметриос на разговор и той се съгласи. Надявам се, че не съм те настъпила по някое болно място, прескъпи ми Калимакхос.

Знаеше, че е сторила точно това, но Калимакхос щеше да премълчи, заради облагите, които получаваше от близостта си с двора.

— Както наредите — произнесе пресипнало той, поклони се дълбоко и омете пода с дългите си ръкави.

Неочаквано от небето долетя пронизителен писък, последван от грохот, който разтърси основите на двореца. Калимакхос подскочи уплашено и двамата с царицата изтичаха на балкона. Като се надвеси над перилата Клеопатра забеляза стълб от дим, който се извиваше над Брукейон, точно в центъра на еврейския квартал.

— Пак тези либийци — въздъхна тя. Калимакхос забеляза, че белегът, разделящ лицето й, е почервенял, макар гласът й да оставаше спокоен. — Някакви вести от Каркедон?

— Нищо не съм чувал, царице. Нали знаете, че нямам право да получавам секретна информация.

Клеопатра се завъртя рязко, пресече залата и вдигна изящно извитата позлатена слушалка на телефона. След това си спомни за библиофилакса и кимна в знак, че е свободен.

Час по-късно, на спешното съвещание с генералите от щаба на Ойкуменските въоръжени сили, Клеопатра нареди от Канопус незабавно да излети ескадрила реактивни въздухолети, за да бомбардира бунтовническия град на либийците Тунис.

А после се върна в скромно обзаведените си лични-покои, настани се с кръстосани крака върху вълнения берберски килим, притвори очи и се помъчи да овладее гнева си.

Имаше твърде малко време за личните си занимания, но думата й все още беше закон в Музейона, а и на други цивилизовани места в Александрийската Ойкумения. Имаше и една малка утеха — Рита Беренике Васкайза…

Клеопатра отдавна беше престанала да вярва, че наистина е възможно да съществува врата към други светове. Но дори в това време на заплаха от страна на външните врагове, най-сериозната за целия период на нейното управление, тя все още можеше да си позволи поне една малка, никому неизвестна и съвсем глупава идея фикс.

Земята

Едната половина от къщата, която обитаваше Ланиер, сигурно бе строена преди повече от сто години. Стените бяха от дърво, а подът и мазето — от зидан камък. Другата половина, вдигната преди четиридесет години, когато се настаниха тук, беше модерна, с нова кухня и голям кабинет, покрай чиято стена стояха неразпечатани кашоните с поръчаното оборудване. Ланиер беше монтирал само портативния компанел и комуникационното табло, с чиято помощ поддържаше непрестанна връзка с всички точки на Земята, а чрез Кристчърч и с орбиталните тела. Не беше влизал в кабинета от шест месеца.

Докато слизаше по пътеката към къщата, настръхналите косми по врата му непрестанно му напомняха за присъствието на „Мирски“ зад него. Най-сетне двамата стигнаха откритото място пред къщата, изкачиха се на верандата и Гари дръпна незаключената врата. Не знаеше дали Карен си е у дома — напоследък все по-често оставаше да преспи в Кристчърч. Въобще не го безпокоеше мисълта, че може да си е намерила там любовник (например същия онзи Фремонт, с когото, изглежда, чудесно си пасваха), първо, защото липсваха каквито и да било доказателства за подобно нещо,и второ, понеже никога не бе смятал за особено важни неща като ревността и секса.