Грег Бир - Вечност

Но Карен не беше у дома. Почувства облекчение. Просто не знаеше как би й представил своя гост.

— Заповядайте — рече той. Едва не се засмя, когато Мирски, или човекът, който се представяше за Мирски, изтри обувките си в изтривалката и пристъпи в къщата, като се озърташе с любопитство.

— Хубава къща — отбеляза той. — Откога живеете тук?

— От 2007-а. Когато имам свободно време.

— Сам?

— Жена ми и аз. Имахме и дъщеря. Но я загубихме. Тя умря.

— Не съм влизал в такава къща от… — Мирски вдигна вежди и поклати глава. — Можете ли да се свържете с Олми и Корженевоки оттук?

Ланиер вдигна рамене.

— От кабинета, той е в дъното.

Ланиер влезе пръв в кабинета и се поколеба дали да не притвори вратата зад себе си. От няколко минути му бе хрумнала една хипотеза, която му се струваше все по-убедителна. Непознатият действително приличаше на Мирски, но не беше — невъзможно беше да е той. Следователно някой бе създал негов дубликат, макар че не можеше да си представи с каква цел. Как да обясни този феномен на Олми или на Корженевски? Трябваше да го видят с очите си.

— Влизайте — подхвърли през рамо той и пристъпи в кабинета. Вътре миришеше на прах и застояло.

От тази стая бе изпратил последната молба да бъде освободен от работа заедно с напътствията и съветите към онези, които щяха да го заместят. Карен настояваше и двамата да останат на служба, но той отказа категорично, беше му дошло до гуша. Може би тъкмо тогава се беше появила първата пукнатина в отношенията им. Докато включваше компанела и комуникационното табло, го налетяха нови неприятни спомени. Толкова много нещастия бяха преминали през тази клавиши, толкова провалени и безсмислени мисии, сведения за неописуеми ужаси, оформени с професионалното безразличие на медицинска диагноза.

Мирски застана до него.

— Значи това е вашата земна крепост. Предполагам, че е много важна за вас, дори сега.

Ланиер отново вдигна рамене, сякаш за да се освободи от всичко, което го мъчеше. Натисна един клавиш и пред монитора се оформи обемно изображение на Земята такава, каквато изглеждаше от Камъка, но заобиколена от спиралата на ДНК. Мек приятен симулиран глас попита:

— Какво обичате, моля?

— Искам да разговарям с Олми. А също и с Конрад Корженевски. Може и с двамата едновременно.

— Разговорът служебен ли ще бъде, или личен?

— Личен — отвърна Ланиер.

Цветното обемно изображение на Земята се показа отново и започна да се върти.

— Желаете ли да се срещнете с тях лично? — обърна се Ланиер към Мирски. Той кимна. Ланиер вдигна изненадано вежди и едва успя да скрие завладялото го подозрение. Но кой или защо би извършил опит за убийство? Подобни неща бяха рядкост дори извън пределите на Земния Хексамон, макар да се случваха понякога. А и земните едва ли разполагаха с необходимата технология за създаване на физически дубликат. Колкото по-сложна и объркана ставаше цялата тази история, толкова по-лесно му се струваше да приеме, че този човек наистина е Мирски.

— Сер Олми отказва да разговаря в този момент — информираха ги от пулта. — Свързах се с Конрад Корженевски.

В кабинета се появи изображението на Корженевски, на не повече от два метра встрани от Ланиер, Легендарният Инженер, който бе напуснал Възстановяването, за да се заеме с любимите си изследвания, погледна втренчено Ланиер, неочаквано се усмихна и после премести очи към Мирски. Изображението едва видимо потрепваше, поради смущения или от неизбежното изтичане на енергия, после се стабилизира и придоби също толкова солиден вид, колкото стаята.

— Гари! Не сме се виждали от години! Карен добре ли е? А вие?

— Всичко е наред. Сер Корженевски, този човек ми каза, че трябва да разговаря с вас. — Ланиер се изкашля. — Той твърди, че е…

— Забелязвам удивителна прилика с генерал Павел Мирски — прекъсна го Корженевски.

— Не знаех, че сте се срещали — учуди се Ланиер.

— Не лично. Но много пъти съм преглеждал записите. Вие сте сер Мирски, нали?

— Точно така, сер. За мен е чест да се запозная с една толкова изтъкната личност. Радвам се, че ви виждам в чудесно здраве.

— Гари, този човек наистина ли е Павел Мирски? — попита Корженевски.

— Не виждам как би могъл да е той, сер Конрад.

— И откъде се взе?

— Не зная. Срещнах го в планината, близо до моята къща…

Мирски слушаше разговора им с безизразно лице. Корженевски потъна в размисъл. „Той все още носи в себе си частица от Натриша Луиза Васкес — помисли си Ланиер. — Виждам го в очите му.“