Джеймс Роллинс - Джейк Ренсъм и кралят на черепите

Този път сигналът му получи отговор. От тъмната гора, високо над върховете на дърветата, се надигна голяма змиевидна глава. Когато луната я огря, стана ясно, че тя се издига на височината на десететажна сграда. Джейк разпозна дългия врат и дебелата къса глава. Това беше бронтозавър, един от най-големите гиганти в страната на гигантите. Огромният звяр се затътри към тях.

В гората зад него се показа още една глава… и още една… и още една. Те стърчаха над дърветата като глухарчета на поляна. Бяха седем! И всичките потеглиха напред. Първият бронтозавър излезе от гората и се насочи към пътеката, която минаваше през прохода.

Тялото му беше отрупано с воини от племето ур, които го яздеха или пък висяха по хълбоците му, хванати за въжета, преметнати през гърба му. Приличаха на бълхи по козината на куче. Един смел неандерталец се бе настанил на седло, разположено точно зад главата на звяра, и боравеше ловко с поводите.

Римлянката извика на останалите ездачи:

— Качвайте се!

Неколцина все пак реагираха, подтикнати от острия й тон, но останалите изглеждаха разколебани, страхуваха се да се върнат в долината.

Марика дръпна Пиндор и Джейк настрани.

— Можете ли да повярвате на очите си? — ахкаше Пиндор, който не можеше да откъсне поглед от пристъпващите тежко-тежко бронтозаври.

Марика ги дръпна още една крачка.

— Изненадващата ни атака сигурно ще разколебае гракилската орда, но за колко дълго? Калверум Рекс ще призове и други демони. По-страшни от гракилите.

— Но какво друго можем да направим? — попита Пиндор.

Марика погледна Джейк.

— Единственият ни шанс за успех е да успеем да възстановим защитното поле на храма. Без него сме обречени.

Джейк си представи изумрудения камък, отровен от сенките, проникнали в сърцевината му.

— Но как?

— Не може ли твоята на-ука да излекува камъка? Да прогони сенките от сърцето му? Не можеш ли да призовеш силата на твоето електричество ?

Джейк поклати глава.

— Нямам повече батерии. Няма как да генерирам електричество. А дори да можех, не съм сигурен, че това ще излекува камъка.

Въпреки всичко, той съвсем не смяташе да се предава. Обмисли всевъзможни начини за производството на електричество: вятър, пара, въглища, геотермални извори, соларни панели. Построяването на подобна инсталация надхвърляше възможностите му и определено надхвърляше нивото на технологичното развитие в Калипсос.

И все пак трябваше да има решение. Пъхна ръка в джоба си и докосна часовника. Ако баща му беше тук, сигурно щеше да знае какво трябва да се направи. Да, но него го нямаше.

Пръстите на Джейк обхванаха златния корпус. Дали родителите му бяха живи? Нямаше как да разбере, но знаеше, че за да запази искрица надежда, че ще открие отговора на този въпрос, първо трябва да оцелее.

— Трябва да има начин да прогоним сенките от камъка — повтори Марика.

Джейк почти не я слушаше. И все пак някакво ъгълче от съзнанието му улови думите й. Те сякаш пронизаха мозъчните му клетки — да прогоним сенките — докато в същото време продължаваше да обмисля вариантите за генериране на електричество.

Въглища, вятър, пара, ядрена енергия…

Изведнъж се сети. Напрегна се достатъчно силно, та Марика да забележи.

— Джейк, какво има?

Страхуваше се да отговори, за да не изгуби нишката на мисълта си. Отново обмисли идеята си. Представи си бронзовите гривни върху жезлите на старейшините на ур, танцуващите отражения върху изпъстрената със стенописи пещера.

— Джейк? — настоя Марика.

Той пресметна всичко необходимо — наклона, ъгъла, разстоянието.

— Ще трябва да отидем и тримата. — Най-сетне беше взел решение и го изрече на глас.

— Къде трябва да отидем? — попита Пиндор.

Джейк се обърна към приятелите си.

— Трябва да се върнем в пирамидата.

В този момент към тях се присъедини и Ба’чук. Той бе наблюдавал приближаването на воините от своето племе с блеснали от гордост очи.

— Ба’чук, можеш ли да ни отведеш обратно в пирамидата?

Той кимна.

— Ако желаете.

— Преди да тръгнем обаче — каза Джейк, — трябва да вземем няколко брони.

Марика го хвана за ръката.

— Какво си намислил, Джейк? Наистина ли ще излекуваш изумрудения кристал?

— Може би.

Не бе сигурен дали планът му ще успее, но ако беше прав, това щеше да обясни защо Калверум Рекс бе изчакал именно нощта , за да предприеме атаката си срещу Калипсос. Калверум Рекс не оставяше нищо на случайността.