Джеймс Роллинс - Джейк Ренсъм и кралят на черепите

— Защо дойдохте при нас? — попита старейшината в средата.

Джейк преглътна.

— Дойдохме, за да видим дали ще се присъедините в битката ни срещу Калверум Рекс.

Старейшините останаха безмълвни, но продължиха да го гледат.

— Калипсос ще падне, ако не получи помощ — продължи Джейк.

— Всяко нещо има своя край — прошепна дрезгаво старейшината, който седеше отляво.

— Животът е кратък — добави старейшината отдясно, — отмерван от ударите на сърцето.

Думите, с които завърши старейшината в средата, прозвучаха като стара поговорка.

— Само едно сърце отмерва времето в дългото броене.

Той вдигна ръката си и костеливите му пръсти очертаха триъгълник.

Сигурно имаше предвид пирамидата и кристалното сърце, което пулсираше в нея.

— И когато всички ние си отидем, само храмът ще остане след нас. Това е известно още от времената, когато ур първи дошли по тези земи. Нищо друго няма значение.

Джейк си спомни разказа на Марика за това как първото от Изгубените племена открило, че ур вече живеят тук. Неандерталците би трябвало също да са били прехвърлени тук от своята родина… и от своето време. Безспорно ур са изпреварили останалите племена, но с колко?

— Значи няма да ни помогнете? — гневно попита Пиндор.

Старейшините не се поколебаха. Не се извиниха. Дори не изразиха съжаление. Отговорът им бе съвсем кратък:

— Не.

— Но трябва! — В гласа на Марика прозвуча молба.

— Не това е пътят на ур — каза старейшината в средата, използвайки същите думи, които Ба’чук бе изрекъл по-рано. — Ние не сме Калипсос. Подобен конфликт в такъв кратък отрязък от време не засяга ур. Ние служим единствено на храма, който отчита дългото броене.

Джейк разбра. Храмът бе защитавал ур още от деня, в който бяха пристигнали тук, и преклонението пред него бе вкоренено дълбоко в съзнанието им.

— Ще се случи това, което трябва да се случи — завърши старейшината с тон, който слагаше край на разговора. — Но храмът винаги ще го има.

Очевидно Калипсос не можеше да очаква помощ от селото на неандерталците. Ур вече бяха взели решение.

И все пак, не всички ур.

Ба’чук се изправи.

— Това не е правилно.

Старейшините се обърнаха бавно към него, очевидно изненадани от постъпката му.

Ба’чук продължи:

— През този ден станах свидетел на много неща. Видях как плътта се превръща в лед. Видях хора, които вървят, забулени в сенки. Чудовища, които носят мечове. — Ба’чук вдигна оръжието, което бяха отнели от гракила. — Видях сърцето на храма, почерняло от отрова.

При последните му думи, старейшината в средата му направи знак да донесе сабята по-близо.

Останалите не изглеждаха впечатлени.

— Пирамидата винаги ще я има — настоя единият, а другият кимна.

Старейшината разгледа сабята. По реакцията на тримата, Джейк предположи, че Ба’чук може би е напипал верния път, като подчерта заплахата за храма.

Когато Ба’чук завъртя сабята на светлината на огъня, движението му разкри символ, гравиран върху дръжката. Джейк бе забелязал, че върху нея е изобразен някакъв знак и по-рано, още когато предаваше оръжието на Пиндор, но в последвалата суматоха бе забравил за него. Пламъците озариха символа. Едва сега смаяният Джейк видя какво представлява той. Беше го виждал и друг път, но в предишния си живот. Беше отпечатан върху поканата за изложбата в Британския музей. Беше гравиран върху стоманената игла за вратовръзка, носена от Морган Дръмонд, техния телохранител в Лондон.

Джейк се опита да осмисли видяното.

Това несъмнено бе грифон — митичният звяр с глава, крила и нокти на орел и тяло, крака и опашка на лъв. Същият този грифон бе корпоративният символ на „Бледсуърт Индъстриз“.

Какво правеше грифонът върху тази сабя?

Пристъпи към огъня, за да разгледа изображението. Ба’чук забеляза интереса му и Джейк посочи дръжката на сабята.

Старейшината присви очи.

— Това е символ на злото. Чудовище, направено от частите на множество зверове.

— Това е символът на Калверум Рекс — каза Ба’чук.

Джейк си спомни разказа на Марика за това как Калверум Рекс използвал кръвния камък, за да превръща обикновени животни в зловещи създания. Достатъчен бе един поглед към гракила, за да се види резултатът от подобна черна алхимия. Дори символът на грифона наподобяваше малко гракил.

Джейк разсъждаваше трескаво, докато Ба’чук продължаваше да говори с тих и спокоен тон със старейшините. Каква бе връзката? С всяко ново откритие мистерията се задълбочаваше. Джейк пъхна ръка в джоба и сви пръсти около часовника на баща си. С всяко ново откритие нишките между съвременния свят и Пангея ставаха все по-силни.