Андрей Дмитрук - Аурентина

— Двадесет и седем — уточни Велерсхоф. — За един загинал Земята изглежда не знае. Това е Сайфутдинов.

Смутена за миг, Рита храбро продължи:

— Ако трябва, нашият кораб ще пренесе всички болни, ранени…

Алдона зачурулика, почувствувала неловкост от ситуацията и от огнените погледи на Ферани:

— Аз съм лекар от Спасителната служба и ви забранявам да се вълнувате. След два дни ще бъдете вече на Земята. А засега си почивайте! Аурентина е такъв уютен, топъл, цветущ свят — нея всички я обичат, на нея се лекуват чрез покой…

Тя хвана Велерсхоф за ръката, погледна умолително в неговите светли, разширени като от болка втренчени очи:

— Тук има чудни минерални извори… Честна дума! Координационният център вече реши да построи тук курорт!

Алдона улови негодуващия поглед на Рита, когато Свидерски, който досега мълчеше, внезапно завика прихрипнало: „Курорт за вас!“, и хвана Рита за рамото. Никога не бе виждала лице, изкривено от такава злоба…

Когато ги разделиха, Свидерски се обърна рязко и закрачи към ракетата.

— Луиджи — многозначително подкани шефът.

Дребничкият Ферани плъзна още един възхитен поглед върху стройната фигура на Алдона и се затича да догони колегата си.

— Бихте ли му простили? — попита Велерсхоф.

— Естествено — отвърна Алдона, притиснала ръка към слепоочието си, за да укроти сърцебиенето. — Аз съм виновна. Не биваше така изведнъж…

— Те ще се успокоят — рече капитанът. — Да вървим у вас. Аз ще бъда първият. Може би у вас не всичко е така, както сме свикнали.

Той тръгна и запита:

— Вие отдавна ли ни чакате тук?

— Не — отговори му Рита. — Вашият кораб не се оказа на предварително изчисления курс, а истинския успяхме да открием едва преди три дни. Малко оставаше да ви застигнем по обратния път.

— Добре — саркастично се усмихна Велерсхоф, — Колумб доплавал в Нюйоркския залив право в подножието на Статуята на Свободата… Ще можем ли от вас да извикаме всички наши ракети? Впрочем що за глупост! Разбира се, че ще можем.

И Велерсхоф навлезе до кръста в златисточервената сплетена с поветица и цветя трева на Аурентина.

Рита погледна Алдона и внезапно каза:

— Стойте, спрете!

Велерсхоф спря и за пръв път по окамененото му лице се плъзна нещо, прилично на учудване.

Тогава Рита приближи плътно до него.

— Вие не ми харесвате, Велерсхоф. Извинете. Познавам по вашето спокойствие. По-добре да изпаднете в истерика като Свидерски, отколкото да мълчите така… — Тя впери продължителен поглед в самите зеници на капитана, докато в тях не засия топло пламъче. — Ето така е добре. Все пак аз съм тичала за училище покрай паметника. Вашият паметник, Велерсхоф. Да. Сред площада. С ръка, протегната към звездите. Името ви зная от три-четиригодишна. А малко по-късно научих, че вашата експедиция е била най-нужната в историята на Земята. И най-резултатната. Ако не беше нашето всеобщо чувство за вина пред вас, ние не бихме ви посрещнали тук. Ние просто не бихме работили така отчаяно, за да надмогнем пространството и времето. Така че никой повече да не… да не… — Тя заплака и Велерсхоф я подкрепи от едната страна, а Алдона я прегърна от другата. Но Рита все пак успя да се доизкаже:

— Защото, докато страда, макар и един, Земята не може да бъде щастлива !

$id = 34912

Източник: Моята библиотека / http://chitanka.info/text/34912

Сканиране: kpuc85, 2014 г.

Разпознаване и начална корекция: Mandor, 2015 г.

----

Публикувано във вестник „Орбита“, броеве 11,12/1981 г.