Андрей Дмитрук - Аурентина

Велерсхоф се опита да издаде заповедта за включване на планетарните сопла с колкото може по-обикновен командирски тон, но въпреки волята си стори това със сълзи в гласа…

Престана силната вибрация, която вече трето денонощие непрекъснато разтърсваше стените и преградите на светолета. Острото усещане за безтегловност, като в откъснал се асансьор, се плъзна от ходилата към гърлото и изчезна, защото включиха имитатора на гравитация. Велерсхоф се изправи иззад селектора и внезапно, като потисна желанието си да завика с цяло гърло, се хвърли в обятията на първия навигатор. А навигаторът, който за дългия полет се бе превърнал от голобрадо осемнадесетгодишно момче в натежнял и оплешивял чичко, отчаяно се притисна към бузата на Велерсхоф, лошо избръсната поради вибрацията при спирането.

В кръглия коридор на жилищния корпус на „Титан“ се разтваряха врати, викове и смях се носеха от каютите. Навигатори и програмисти, монтьори и енергетици, лекари, свързочници в механици — всички членове на експедицията, двадесет и седем мъже и жени, се целуваха, танцуваха, отваряха бутилките, приготвени още от Земята, и разплискваха отлежалото по време на полета вино върху пода, по входните устройства, върху луковите пера и клончета на копъра в опротивелите им вече оранжерии. Напълно естествено беше, че в тези минути на преливащо щастие никой не си спомня за четиримата загинали мъчително по пътя, нито за болестите и раните, които безспорно нямаше да позволят на още неколцина да се завърнат, нито най-сетне за неизбежността на обратния път. Целта беше достигната! Но, уви, годините на завръщане не обещаваха да бъдат по-малко изтощителни и опасни от четиринадесетте светлинни години. И сега екипажът щеше да бъде съставен не от пъргави, весели и невероятно здрави юноши и девойки, а от изранени, уморени люде на около четиридесет години.

Впрочем не само обратният път криеше опасности. В черно-синята мъгла на холоекраните като странни, чудновати рибки в аквариум плуваха образите на мечтания свят. Първите пет негови планети бяха мъртви и напукани като глинени топки, изпечени от полуделия грънчар — високотемпературното виолетово слънце. До последната планета, отдалечена от светилото на двойно по-голямо разстояние, отколкото последната от петте мъртви, нажеженият ураган долиташе само като топъл вятър. Като нежно глухарче сребрееше пред земляните Шестата и през дебелата пухкава атмосфера сияеха синева и зеленина. Да се приземят и да намерят живот — може би дори разумен? — с това експедицията на Велерсхоф би оправдала изцяло своя страшен полет и даже пътят към дома би им се сторил не толкова тягостен. Никой не се съмняваше, че капитанът ще разреши да излети изследователска ракета. Природата на Шестата обаче, която изглеждаше толкова уютна от разстояние двадесет хиляди километра, би могла да им сервира изненади, по-страшни и от пустошта на Космоса.

Велерсхоф не искаше да разтваря повече по селектора. Затова извика в салона всички, които можеха да се движат. Жените, освен две катастрофално остарели, изглеждаха все още очарователни. Макар че нито една от тях, дори в младостта си, не би могла да се сравни с Юлиана, неговата Юлиана, пронизана в кабината за управление от водородните атоми, които лесно пробиха бронята при първото релативистично ускорение… Изгарянията и белезите се скриха изкусно под грима и разноцветните перуки, нагласени по най-кокетен начин. Да, ако не бяха тия стандартни гранулинови комбинезони, с какво тази среща се отличава от срещите в някоя квартира на Астроцентъра? Мъжете разливаха галантно красноречие. Склониха Гурген Вартанян да попее и дебелият механик на планетарните сопла, чиито крака се бяха парализирали след постоянните претоварвания през осмата година, помоли да му донесат китарата. В другия ъгъл възроптаха. Бяха се събрали желаещите да чуят продължението на традиционния четиринадесетгодишен спор между Окада и Малолетков. Тези двама се счепкваха по всякакъв повод, разнищваха от всички страни всяка тема, но главната точка на спора им беше равновесието между техническия прогрес и етичните норми. Буйният картограф Малолетков бе принуден да сдържа темперамента си, за да изчаква едва ли не по цяла минута отговора на своя събеседник, регулировчика на плазмата Окада, който два пъти горя и затова имаше изкуствени гласни връзки.

Разбира се, настъпи мигът, когато, притиснат до стената, Велерсхоф трябваше да отговори: кой пръв ще излезе на Шестата? И капитанът отговори, защото вече бе успял да предвиди и да прецени всичко. Отговори така, че всички възражения и недоволства веднага отпаднаха: