Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

Никъде не видях стълби, макар че сигурно имаше, поне за аварийни случаи. Качихме се с голям асансьор. Представляваше прозрачен цилиндър, плъзгащ се по носещата си колона. Добре измислено. Охраната контролираше влизането и излизането от него и виждаше посетителя през цялото време.

Стигнахме до четвъртия или петия етаж и минахме по подвижно мостче към главната сграда. То веднага се прибра в стената. Поредната мила подробност. Тръгнахме по коридора. На този етаж стаите напомняха за голям и богат музей, с витрини и осветление. Оръжия, старинни монети и скъпоценни накити от всевъзможни светове. Почти си бях глътнал езика. Знаех, че всичко това не е на Уогънт Лару, само му е поверено за съхранение. Тези предмети можеха да бъдат стерилизирани при изнасянето им от Диаманта. Принадлежаха на хора, използващи Цербер като сейф, докато дойде времето да се възползват от собствеността си. Вече ми беше ясно какво охраняваше Боген — освен проекта „Феникс“, разбира се.

Накрая застанахме пред врата, която се отмести и откри модерно обзаведена и съвсем безлична приемна. Моите стражи не се отделиха от мен, докато се представях на секретарката.

— Влезте веднага. Директорът Боген ви очаква.

— Обзалагам се, че е така — промърморих и се обърнах към двамата мъжаги. — Вие няма ли да дойдете?

Не ми отговориха. Отворих вратата и влязох в кабинета.

Малка, претъпкана стая. За разлика от приемната личеше, че се използва постоянно — навсякъде бяха пръснати книги, списания, разпечатки. Под тях почти не се виждаше Г-образното бюро. Само в единия му край имаше място за компютърен терминал. Боген, облечен в най-прости дрехи, явно имаше нужда и от сън, и от бръснене. Долових, че не е бил подготвен за изненадата, гледаше ме много сърдито.

— Махни тези боклуци и сядай! — изръмжа той и ми посочи един отрупан стол.

Подчиних се, седнах и се вторачих в него.

— Е? Какви са тия тъпотии, Жанг или както там ти е истинското име?

— Исках да докажа нещо за твоята работа и мисля, че самото ти поведение в момента е достатъчно потвърждение…

Контролирах сърцето си, кръвното налягане, дишането и всичко останало, за да остана толкова невъзмутим, колкото бе по силите на човек като мен.

— И какво? Сигурността ни издиша. За това ли е цялата дандания? Не е чак толкова трудно да подочуеш нещичко за проекта „Феникс“, да видиш надписите по сандъците на пристанището и дори да се досетиш по доставките, че тук правим биологически експерименти… Но ти направо посочи с пръстче най-страшния ни проблем, а това ми се струва просто невъзможно. Председателят Лару, аз и още шест-седем човека на цялата планета — без да броя останалите Владетели — знаят какво точно представлява той. И никой от осведомените участници в проекта не напуска острова. Искам веднага да науча как си разбрал за него, а и преди да те убия, трябва да ми кажеш защо реши да си признаеш.

— Колко си чаровен — промърморих кисело. — Като се правиш на толкова корав, сигурно имаш голям успех с момичетата.

— Без клоунски номера, Жанг! Не съм в настроение да ги търпя.

— Ако ти кажа, че съм стигнал до истината по пътя на логиката, би ли ми повярвал?

— Ха! И откъде си тръгнал? Още в началото е трябвало да знаеш повече от когото и да е на Цербер.

— Тук отгатна — отвърнах хладнокръвно. — Аз не съм от тази планета! И ако съдя по акцента, ти също не си се родил тук. Боген, знам за пришълците. И за чудничките им роботчета.

— Откъде?! Нима признаваш, че си агент на Конфедерацията, както подозирах?

— Агент съм. Бившият ми работодател е отделът за убийства в конфедерационната Сигурност. Подложиха моя оригинал на процес, който се опира на сведенията за Цербер, пъхнаха съзнанието ми в тялото на Куин Жанг. И попаднах тук.

— Каква е конкретната ти задача?

— Началниците ми вече предполагаха как се постига съвършеното програмиране на роботите.

Лъжех безобразно, макар да знаех, че ме следи първокласно оборудване. Бях обучен да се справям и с най-чувствителните машини от този вид.

— Дрън-дрън! — избухна Боген. — Ако знаеха толкова много, щяха да се стоварят отгоре ни като лавина, без да ги е грижа за връзките ни из Конфедерацията.

— Знаят, не се съмнявай! И аз едва ли съм единственият им агент тук, въпреки че не ми съобщиха кои са другите. Вярно, биха могли да пръснат на парчета засуканата ви орбитална станция или да препекат острова с някой лъч от космоса… но каква полза? Боген, те искат да се доберат до пришълците, а засега е установено само, че Цербер има преки контакти с тях. Все някой ден Конфедерацията ще ни подпали, може да гръмне и цялата планета, но не и докато печели повече от изчакването и ослушването.