Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

В сравнение с познатото ни пристанище имаше само една коренна промяна. Трябваше да минаваме през сканиране едва ли не на всяка врата. Отново ни направиха психосондиране, за да ни разпознават системите за сигурност. Нямах намерение да се надлъгвам с тези устройства. Вече бях в обсега на големите клечки на Цербер и досегашните хитрини не биха ми помогнали с нищо. Боген като че ме държеше под микроскоп и не исках да му давам поводи за подозрения, освен в игра по мой сценарий. Причинил бях смъртта на десетина невинни, за да стигна дотук! Отговорността ми тежеше и ме подтикваше да си свърша работата, за която бях пратен на тази планета. Поне това дължах на жертвите.

Дилън подозираше, че имам пръст в преместването ни. Проклет да съм; не само подозираше — та нали я разпитвах подробно, преди да подхвана плана си. Само нейната увереност, че не бих погубил съзнателно невинни хора поддържаше мира помежду ни. Не смятах да я разубеждавам.

Веднага проверих торпедата в тукашния склад. Нито един номер не отговаряше на онези в малкото ми списъче. А и ние си бяхме докарали пълен комплект, така че се успокоих.

Съпровождахме всякакви товари до острова — от обичайните хранителни продукти, обикновените електронни схеми и резервни части, до големи комуникационни системи и материали за биолаборатории. Фактът, че доставките продължаваха толкова интензивно, а и от време на време на острова пристигаха нови хора от различни корпорации, ми подсказа, че Лару все още не е постигнал кой знае какво със своя проект „Феникс“.

Въпреки че бях на някой от катерите при всеки курс не ме допускаха дори на пристанището на острова и усещах, че съм под непрекъснато наблюдение. Чудноватата грамадна постройка в средата беше още по-внушителна отблизо, но не получавах нищо повече от — нека ги нарека — туристически впечатления.

Усилено размишлявах над всичко, за което се бях досетил или научил. Ясно ми беше, че отново попадам в задънена улица. Какво печелех, ако стигнех само до пристанището? При първия опит за проникване във вътрешността щяха да ме спипат.

— Затънах — признах си един ден пред Дилън. — Не знам какво да направя. Цяла година съм на Цербер и постигнах немалко, но нямам идея как да продължа… Вбесяващо е да съм толкова близо до целта и да не помръдна нито крачка повече!

— Още не си се отказал да очистиш Лару, нали? Бих искала да ти помогна, но не мога. Знаеш, че ми е забранено да участвам в отнемане на човешки живот.

Кимнах и я хванах за ръката.

— Знам. Убийството му не е моята основна цел. Трябва да науча всичко за роботите. Зле ми става, като си помисля за огромни пълчища от тези творения, напълно покорни на волята на Лару и Боген, а може би и на другите Владетели. Какво ще последва, ако нападнат с тях Конфедерацията? Толкова са съвършени, че ми се смръзва кръвта. Успеят ли пък да заличат основната програма, залагана от пришълците, изведнъж на бял свят ще се появи нова форма на живот. Подобия на хора, в които обаче няма да е останало нищо човешко… Представи си само — ще мислят с бързината на свръхкомпютри, ще контролират буквално всяка „клетка“ от телата си, ще притежават каквито способности си пожелаят. Ще летят ще оцеляват във вакуум. Такива същества могат да имат само един стремеж, една жажда — властта. И още — ще бъдат почти безсмъртни! Пък и нищо не им пречи да сменят телата си при първото затруднение.

— Не се съмнявам, че Конфедерацията ще се научи да ги различава и унищожава!

— Знам ли… Един от тях проникна в най-охраняваната зона оцеля въпреки всички използвани срещу него оръжия и накрая бе ликвидиран само защото програмата му предвиждаше да се върне и да докладва в Диаманта на Уордън. А имаше съзнанието на обикновен старши чиновник! Представи си какво ще стане, ако в тези тела се настанят най-хитроумните, безскрупулните, извратените умове от Диаманта… Доктор Думония подхвърли, че Конфедерацията му изглеждала твърде крехка и се е съхранила чак досега просто защото никой не я е заплашвал. А тези творения са предостатъчна опасност. В съчетание с развита чужда цивилизация могат да означават край на всичко, постигнато от човешкото общество. Трябва да спра Лару!

— Защо си толкова сигурен, че той ще успее? Не ти ли е хрумвало, че онези пришълци са ни изпреварили твърде много и просто нямаме средства, с които да заличим заложеното от тях в органичните роботи?

Поклатих глава.

— Връзките на Четиримата владетели се простират далеч извън Диаманта на Уордън. Макар да са затворени тук, твърде много от влиятелните хора в Конфедерацията са техни послушни оръдия.