Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

Престорих се на стъписан.

— По дяволите, колко борки са ви налетели? Екипажите на „Емясейл“ си ги бива, а пък при нас изобщо няма такива неприятности. Цари пълно спокойствие. За две седмици забелязахме само две-три гадини и се разправихме с едната.

— Нищо чудно — разпери ръце Боген. — Всички се скупчиха в другата зона. Спецовете по биология разправят, че нещо ги е привлякло, вероятно някакво вещество, понесено от теченията. Просто сме имали лош късмет.

Затаих дъх, преди да задам въпроса си.

— Колко са жертвите?

— А, поне тук леко се отървахме. Към дузина моряци. Такава им е професията, ясно ви е. По-лошото е, че не разполагаме с достатъчно кораби, за да поддържаме редовни доставки. Пренасяхме най-неотложното по въздуха, но имаме нужда от поне четири катера. Не траулери, защото вече използваме големи товарни кораби.

— Разбирам, но и ние разполагаме само с четири катера.

— Ще ви вземем един — заяви той непреклонно. — И още по един от другите две фирми по брега. Ще трябва някак да се оправяте с три.

— Добре — въздъхнах. — Само че аз нося отговорност за тези катери и екипажите им. Никак не ми допада идеята в зона с повишен риск да се съберат четири екипажа, които не са се сработили. — Изобразих усилен размисъл. — А защо не направим друго нещо… в името и на тяхната, и на вашата безопасност? Вземете всичките ни четири катера с екипажите, тоест „Хроясейл“ да поеме работата от „Емясейл“. А трите, които ще съберете, да покрият този район. Капитанът на оцелелия катер от „Емясейл“ го познава.

— Разумно — призна Боген. — Ще препоръчам да постъпим точно така, след като проверим вас и екипажите.

Вдигнах вежди.

— Тепърва? Хайде де, господин Боген. Щом сте от Сигурността, вече сте ни проверили до последния човек.

Той се ухили и леко сви рамене.

— Ами да. И резултатите от проверката на екипажите ме задоволяват. Само вие, господин Жанг, си оставате загадка за мен. Нещо не се връзва. И психопрофилът ви е доста чудноват. Из главата ми се върти идеята да взема катерите и екипажите, но без вас.

— Моля?! Не ви разбирам.

— Не ме карайте да обяснявам. Осланям се на интуицията си. Тя почти никога не ме е подвеждала. Пък и вие всъщност не сте необходим.

Биваше си го този тип. Не бях очаквал да срещна такъв противник и се наложи да взема решение за части от секундата, без да съм го обмислил достатъчно.

— Ама вие за кого ме вземате? — подхвърлих небрежно. — За агент на Конфедерацията ли? Нали имате предишното ми досие?

— Разбира се. И е по-пълно, отколкото можете да си представите. Според нас сегашната ви личност и поведение твърде сериозно се различават от типичното за Куин Жанг.

Той млъкна и наглед се подвоуми, а аз с мъка се сдържах да не издам обзелото ме напрежение. Проклети да са идиотите от конфедерационната Сигурност! Този техен номер със смяната на пола! Първо Думония, сега и безкрайно по-опасният Боген надушиха вонята на гнило.

— Слушайте ме внимателно — отново заговори той. — Не зная какви игрички сте започнал, Жанг, нито пък дали сте човекът, за когото се представяте. Но си признавам, че съм любопитен. Ще поема този незначителен риск като взема и вас. Достатъчно ми е, че според сегашните ви психопрофили двамата със съпругата си сте необичайно привързани един към друг… Имам с какво да ви притисна.

Отдъхнах си. Засега не се налагаше да изиграя основните си козове.

— Кога искате да се преместим?

— Вдругиден. Подгответе екипажите, после превключете компютърната си мрежа за работа в новия район. — Боген се надигна и пак ми стисна ръката. — Не знам защо, но очаквам да стане твърде интересно.

— И на мен нещо ми подсказва същото — отвърнах. — Сега моля да ме извините, но ме чака много работа. Ще обясня положението на хората си още днес следобед и ще уредя всичко необходимо с „Тукър“.

— Значи вдругиден ви чакам в базата на „Емясейл“. Въздъхнах. Не ми харесваше как се бе настроил този тип. И ми се стори, че знаех какво го подтикна накрая да вземе и мен. Точно инстинктът. Бяхме се спогледали и прозрели в душите си. Добрият професионалист винаги надушва себеподобните. Щеше да се върти стръвно около мен, може би и да ми спретне някоя провокацийка.

„Вече сме противници, Боген“, казах си и внезапно се почувствах напълно спокоен. По-добрият щеше да победи…

Не беше трудно да се преместим, защото взимахме само бойните катери и администрацията. Пристанището и сградите си бяха съвсем същите, само че горните етажи не се поддържаха особено добре. Дилън веднага се хвърли да приведе поне жилището ни в прилично състояние, макар че през първата седмица то приличаше по-скоро на бивак — готвехме си на малка преносима печка и спяхме на дюшек, проснат на пода. Предложих да й осигуря помощници, но тя настояваше да се справи сама. Май й харесваше.