Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

В лечението на моята съпруга имаше и някои интересни моменти. Част от представите й за мен разкриха на доктора предишната ни лудория. Изглежда беше неизбежно. Макар че плащах на Думония достатъчно, за да се придържа към принципите на медицинската етика, доста се развеселих, когато той обърка спомените на Дилън с поредната й романтична фантазия. Планът за фалшивата компютърна измама по начало си беше толкова безумен и невероятен, че дори ровещият в мозъка на съпругата ми психиатър отказа да го приеме за истина. Разбира се, точно затова го бях направил тъй труден и рискован.

Наложи се да позволя Думония да побърника из психиката ми, но нямаше за какво да се тревожа. От дете ме бяха обучавали и дресирали, подготовката ми се задействаше несъзнателно при психосондиране и лекарите получаваха само информацията, която аз пожелаех да им пробутам. Освен това докторът повече се занимаваше с моите чувства към Дилън, ето защо смятах, че съм в безопасност. Само че след втория сеанс се наложи да преживея сериозно сътресение.

— Знаете ли, че имате две повърхностно заложени непреодолими внушения? — попита ме Думония. — Подлагал ли сте се на психотерапия досега?

— Не — отвърнах с леко безпокойство. — Знам за едно внушение. Трябва да съдържа общи данни за Цербер. Експериментираха върху мен нов процес, който ще помага на изгнаниците да се приспособяват по-лесно.

— Това също го видях — кимна психиатърът. — Поне отчасти. Доста подробно съдържание има. Интересно е другото…

Намръщих се.

— Какво е то?

— Представлява комплекс от две команди, независими от информационното внушение.

Притесних се не на шега, защото изглежда дори не подозирах що за гадости са натъпкали в главата ми. Думония не можеше да стигне до моите умения и знанията ми на агент, но дали точно тия две команди нямаше да ме издънят?

— Едната намирисва на държавна измяна според тукашните норми — започна той безизразно, сякаш обсъждаше житейски дреболии. — Както изглежда, заповядано ви е да убиете Уогънт Лару при първа възможност. Мисля, че по-скоро е допълнителен емоционален стимул, за да го намразите достатъчно. Добре изпипана работа. Чудя се дали вече пращат всеки с подобни внушения? Но на ваше място не бих се тревожил. Данните показват, че нито сте прекалено склонен към насилие, нито ви е присъщ стремежът към самоунищожение. Стимулът е достатъчно сериозен, за да се настроите крайно отрицателно към държавата и блестящия й ръководител, но го уравновесяват нормалните ви склонности, затова едва ли ще ви подтикне към действия. На всички ни се приисква да пречукаме някого, но малцина от нас дръзват да го направят. Няма да си навлечете неприятности, освен ако имате стара причина да мразите Лару още отпреди пристигането си на Цербер. Искате ли да му отмъстите за нещо?

— Не — отвърнах небрежно. — Никога не съм го срещал, дори не бях чувал името му преди да ми съобщят, че ме стоварват тук.

— Значи всичко е наред. Само че така втората команда става още по-озадачаваща.

— Нима?

— Общо взето тя се състои в психическа принуда да докладвате на началниците си всеки път, щом имате такава възможност, а после да забравите. Вие разбирате ли какво се иска от вас?

О, разбрах в същия миг, но как да го обясня по-невинно? Бях готов да си блъскам главата в стената, че не се сетих по-рано за това. Кучите синове! Естествено как иначе биха ме следили, щом органичният предавател престана да работи след първото ми прехвърляне в ново тяло? Отговорът беше толкова прост, но проклетата самонадеяност ми бе попречила да го проумея.

Наоколо имаше и множество други агенти на Конфедерацията. Вероятно местни жители, които искаха нещо от външния свят, или изгнаници с близки приятели там, или семейства, боящи се властите в цивилизацията да не се разправят с тях. Все хора, уязвими към изнудване. Колко ли пъти някой от тях е идвал при мен, може би дори докато си вървя по улицата, за да ми каже, че е време да докладвам? Завеждал ме е до удобно скрит предавател, за да съобщя на другото си „аз“, размотаващо се някъде из околностите на Диаманта, какво съм свършил.

После, разбира се, веднага съм забравял всичко…

— Май знам обяснението — казах на Думония. — Моите… ъ-ъ, предишни занимания ме въвличаха в сложни афери, засягащи и хора по върховете. А те имат нужда от определени кодове, за да продължат да ползват благата, от които аз вече съм лишен. Струва ми се, че някои продължава да ги изнудва чрез мен.