Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

— Нов фактор ли?

— Ами да. Вие. Тя се влюбила във вас. И изведнъж осъзнала, че с всеки ден й е по-трудно да излиза в морето срещу опасността. За пръв път се уплашила, защото вече не й стигало да умре на руля, образно казано. Вие сте върнал желанието й за живот и точно с това сте направил нищожни нейните шансове да оцелее. Не й е било по силите да приеме тази мисъл съзнателно , но нейното подсъзнание я е запазило. И тя решила да се поддаде на молбите на онова момиче Санда. Нарушила закона и я извела в морето. Проявила върховните си способности през този ден, защото вие и Санда сте били при нея, но едва ли имате представа, че и вашият живот е висял на косъм. Убеден съм, някаква част от съзнанието й е обмисляла идеята да загине заедно с най-близките си хора — чист, романтичен край… Но не успяла да се престраши, защото явно ви обича твърде силно.

— Значи според вас тя е знаела, че ще я хванат?

— Казвам ви, че е искала да я хванат! И ако по някаква случайност не бяха я разкрили, отново е щяла да престъпи закона. Искала е да се махне от морето, за да не я сполети неизбежната гибел, за да не загуби вас.

Колкото и да бях трогнат от думите му, в гърдите ми се бореха неудобството и недоверието.

— Можела е да се откаже във всеки миг. Лесно щях да й намеря друга работа във фирмата.

— Отново не разбирате. Не би си позволила съзнателно да постъпи така. Подозирам, че подобна мисъл дори не й е хрумвала, пак от опасение да не ви загуби. Колкото и да сте се страхувал за нея, вие сте се възхищавал на храбростта й. Дилън си е представяла, че ако се откаже, ще я упрекнете в малодушие и ще я отхвърлите. А за нея само едно нещо на света има значение — вие.

— Нелепост! Никога не бих…

— Вероятно е така — съгласи се от половин дума психиатърът, — но човешката психика е нещо повече от компютър. Затова хората имат нужда от такива като нас. Чувствата и опитите за бягство от разума ни придават величие, но и ни правят твърде уязвими.

— Трудно ми е да приема думите ви — признах тихо.

— Ах, любов! — въздъхна докторът. — Нашият най-налудничав недостатък. Почти почистиха от него цивилизованите светове, а и на Цербер вече се среща дяволски рядко. Но дайте само мъничък шанс на любовта, открехнете й най-тясната пролука и тя веднага се вмъква. Жанг виждам колко неприятна ви е културата на Цербер, ала наред с границата и световете на Диаманта позволяват нещо, което ги прави по-интересни. Тук още мечтаем фантазираме си, търсим… романтика. Знаете добре, че в Конфедерацията тази способност е заличена. Затова управниците й търпят граничните светове. Само там хората могат да мечтаят. Всичко, което човечеството е постигнало, откакто прачовеците са се смъкнали от дърветата на древната Земя, се дължи на виденията, фантазиите и въображението. Дилън се е изтръгнала от оковите на майчинството също заради една мечта. Затова и измислила начин да го направи. Но, както е с цивилизованите светове, родили най-величествените мечтания, действителността се оказала несравнимо по-сива. И… куха. Ако се вгледате искрено в душата си, ще разберете, че и вие отдавна осъзнавате това.

Този път смехът ми беше доста сух.

— Май започвам да се досещам как сте попаднал тук.

Той ми отвърна с много по-жизнерадостен кикот.

— С мен допуснаха грешка. Изтърваха ме да видя границата, защото не им достигаха медици за екипажа на някакъв инспекционен кораб. Върнах се в световете на Конфедерацията и отначало не повярвах, че са толкова празни и безсмислени — същите, за които копнеех само преди година. Убедих се, че нашата култура може да продължи движението си по инерция, както често се е случвало с древните империи, но всичко фалшиво е и крехко. Знаех, че ще се пръснем на парчета при първия по-силен удар отвън и започнах кампания за връщане към жизнеността и душевното здраве. — Думония разпери ръце. — Ето как свърши. И да ви кажа, никак не съжалявам.

— Щом ви харесва. Мисля, че разбирам вашата позиция, макар да не приемам изводите ви за цивилизацията или за Дилън.

— Хм, интересна метафора, допада ми! Вашата съпруга и нашата стара цивилизация… Е, само историята може да потвърди дали съм бил прав за Конфедерацията, но твърденията си за Дилън ще докажа лесно.

— Как? С психопрофила й, съставен само за една нощ?

Той се озъби в усмивка като палач, готвещ се да нахлузи примката.

— Не. Защото прочетох и вашето описание. Каквото ви е казала тя, че са й сторили. Веднага разбрах, че е невъзможно. Подобно коренно изместване на ценностите се постига с въздействие, продължаващо седмици, дори месеци наред. Стига изобщо да е осъществимо. Затова се запознах с резултатите от тестовете върху психиката й и те потвърдиха моите подозрения.