Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

— Е, какви са?

— Вече ви казах, че екипът е свършил майсторска работа за кратко време, но в никакъв случай не толкова всеобхватна. Дилън искрено вярва, че са й причинили всичко това, убедена е. Но направеното в действителност е много по-леко и изтънчено. Поработили са съвсем внимателно върху нейните подсъзнателни стремежи, които тя не би искала да си признае. По-късно сама е довършила започнатото от тях, за да убеди и вас, и себе си, че подобни желания всъщност са й натрапени. Жанг, повярвайте ми — ако наистина можехме да променяме неузнаваемо хората за една нощ, синдикатите щяха да ни видят сметката.

— Значи няма никакво внушение да се подчинява безпрекословно на моите заповеди? И никаква принуда да не доближава катерите?

— Да, категорично заявявам, че няма! Подчинението се дължи отчасти на възпитанието й, отчасти — на вътрешните й потребности, а отчасти — и на действителната й пълна финансова зависимост от вас. Тази принуда идва единствено от собственото й подсъзнание, но от това не става по-малко реална. И нищо не й пречи да доближи катерите, ако пренебрегнем за миг законите, отнасящи се до майчинството, но така поне жена ви не осъзнава факта, че вече не иска да ги вижда. Разбирате ли, всичко нежелано за нея тя приписва на друг виновник — психоманипулаторите. Само по този начин е в състояние да се примири със себе си. Такава трябва да я приемете и вие.

Вече се бях понадигнал от стола си, но изведнъж се отпуснах отново.

— Значи твърдите, че живее в напълно измислен свят. И го е създала сама?

— Донякъде — кимна Думония. — Впрочем можем да направим поредица от сеанси, които ще й позволят да приеме истината, но ще бъде необходимо немалко време. С ваша помощ тя ще е способна отново да живее в съгласие със себе си като пълноценна личност. Въпреки това повече ще прилича на сегашната Дилън, а не на онази, която сте познавал. Ясно ли ви е?

Едва успях да тръсна глава, толкова зашеметен бях.

— Съгласен съм. Ще проведем сеансите. Но… как да кажа? Направо ме смаяхте. Тогава какви заповеди всъщност са вложили в психиката й?

— Забраната да отнема човешки живот си е съвсем истинска и е стандартна при такива присъди. Пази и нея и вас. Също тъй вече не може да напусне майчинството по собствено желание. Това по-скоро е застраховка срещу случайности, защото след закрепостяването й в едно тяло от съдиите размяната е трудно осъществима. Останалото, както вече ви обясних, е незначително. Променили са малко хормоналното й равновесие, защото то зависи от мозъка. Засилили са естествените й склонности, така да се каже, каквито са те в това тяло. Има един приятен допълнителен резултат — чувствата й към вас също са станали по-силни. Дяволска хитрост, която на свой ред подхранва психозите й и им придава силата на постхипнотични внушения.

— Слушам ви и си мисля, че може би е по-добре да не я изтръгваме от този сън наяве — отбелязах неуверено. — Нали според вас и сега е щастлива?

— Не е. Няма да е щастлива нито миг, докато не осъзнае, че точно това иска и се убеди в готовността ви да я приемете такава, каквато е. Не направим ли нещо, особено за втория й страх, накрая току-виж ролята й на робот се превърнала в постоянна. Държавата ще остане доволна, но не Дилън, нито пък вие.

— Добре, убедихте ме. А какво ще кажете за истинската цел на посещението ми при вас?

— Санда Тайн… Интересен случай — и доста различен. Тя е от жените, поначало неподходящи за майчинство, обаче нито й стига интелект, нито въображение да предприеме нещо в света извън домовете, колкото и да си мечтае за това. Харесват й рисковете и приключенията, точно както е при децата — просто не разбира опасността за самата нея или за околните. Със Санда също са свършили добра работа. Отново са използвали естествените особености на психиката й, само че сега по-скоро са ги замразили. Едва ли ще ми повярвате, но момичето има доста по-сериозни проблеми от тези на Дилън.

— Какво?!

— Тя изобщо не изпитва угризения на съвестта за случилото се. Поне не е докрай искрена. Дори е малко разочарована, че все още не е заела мястото на съперницата си във вашия живот, но не се е отказала от надеждите си. Това е пределът на стремежите и мечтите й. Вероятно вече разбирате защо толкова рядко се отбива при вас двамата напоследък.

— Ревност?

— Не, по-скоро завист. Целият й живот се състои само от завист. За нея винаги е по-хубаво онова, което тя няма. И телесно, и умствено е живяла двадесет години, но е останала на емоционалното равнище на осемгодишно дете. Психотехниците само са потиснали още повече и без това крехките й амбиции и доста са орязали крилцата на нейното въображение. Дори са засилили завистта, заедно с пълна забрана да предприема каквото и да било в тази посока. Както са я нагласили, тя с удоволствие ще боядисва доковете и ще събира боклука, защото е сигурна, че някой ден принцът — тоест вие — ще дойде при нея.