Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

— Ще имат нужда от търпение — ухили се Боген. — Не ми се вярва дори Лару да е виждал пришълците. Ако някой Владетел се среща с тях, трябва да е Крийгън от Лилит. И без това цялата щуротия е негова идея.

— За всички ни ще е най-добре да не се разчува. Включително и за мен, Боген. Нямам никакво желание да ме изпържат от космоса.

— Няма да дочакаш това, бъди спокоен — тръсна едрата си глава ченгето. — Ти вече си труп.

— Съмнявам се — отвърнах, без да се стряскам от заплахата. — Сега ще ти обясня нещо и вярвам, че си достатъчно интелигентен, за да разбереш колко е важно. Можех да съобщя на Конфедерацията какво съм научил за проекта „Феникс“ и да ги оставя да развъртят брадвата. Вместо това дойдох при тебе.

— Продължавай…

— Наясно си с проблема за агентите, пратени в Диаманта. Попадаме в същия капан, в който сте хванати и вие.

— Но в теб изобщо не са се съмнявали, защото едва ли са разчитали да те следят при всички прехвърляния от тяло в тяло.

— Да, разчитаха на мен самия. Създаден и отгледан съм за тази работа. Тя е единственият смисъл на живота ми. Ям, дишам, спя с мисълта за задачата си. Чувал си достатъчно за нас, убийците.

— Срещал съм двама-трима — кимна той. — И съм съгласен с тебе. Истински фанатици сте. Май и старият Крийгън някога е бил такъв. Така че знам що за тип си. Сам признаваш, че си най-опасният човек на Цербер за мен и за моя шеф.

— Но началниците ми се прецакаха — спокойно продължих аз. — Повярвай ми, бях изумен не по-малко, отколкото ще са и те. Това място ме промени. Вече имам за каква… всъщност за кого да живея.

Боген като че се поотпусна. Честичко хвърляше поглед към нещо скрито за мен. Вероятно зяпаше екрана на психодетектора.

— Значи ти се прииска да участваш и сега опитваш да се пазариш с нас, а? Само дето нямаш какво да предложиш.

— Според мен имам — възразих кротко. — Шефовете ми са били достатъчно съобразителни да вложат в моето съзнание команда да докладвам редовно и после да забравям. Дори не подозирах, докато двамата с жена ми не отидохме при доктор Думония в Медлъм.

Боген пак настръхна.

— Значи може вече да си им изпял каквото знаеш.

— Не всичко — завъртях глава. — За последен път съм ходил при агента им преди повече от два месеца. Оттогава не припарвам до него. Пък и щом вече знам кой е, не съм кукла на конци за Конфедерацията.

— Името му!

— Какво значение има? Очистиш ли го, те просто ще вкарат в действие още десетина, които не познаваме. Откакто ми стана ясно, че са се потрудили над моето подсъзнание, щукнаха ми някои идейки. Искам непременно да участвам в играта. На мен, както на вас, не ми харесва особено да съм доживотен затворник тук, нито пък ще съм доволен Конфедерацията да ме държи на прицел. И да успея, и да се проваля — все съм мъртвец съвсем скоро, ама нещо не ми се умира, Боген! Нито пък ми се живурка както в момента. Затова се замислих за тебе, Лару и проекта „Феникс“. И си направих извода че се опитвате да боравите със съвсем чужда технология, а използвате хора, които не са запознати дори с нашите последни постижения. Знаеш, че върху органичните компютри са наложени строги забрани, затова специалистите са съвсем малко и разбират нещичко само около промишлените системи, каквито Конфедерацията използва. Според мен вече сте схванали, че нито имате достатъчно време за изследвания, нито нужните хора.

— Добре. Засега няма да потвърдя или отрека заключенията ти. Мога обаче да ти пошушна, че почти не напредваме. Знаем какво да търсим, но просто няма начин да изтрием избрани от нас части на основната програма. А премахнеш ли я цялата, унищожаваш робота, защото животоподдържащите функции са в програмиращите молекули на всяка клетка. Общо взето, наясно сме какво ни трябва, за да извършим пробива — пълноценен, свръхмощен органичен компютър. А човечеството няма такива от цели столетия, още от войната…

— Съществува само едно място — веднага подхванах аз, — където можете да намерите необходимата информация, щом няма как да я вземете от пришълците. И двамата знаем кое е то. Не се и съмнявам, че вече сте пратили някои от роботите-агенти да изкопчат данните, но те очевидно са прекалено разпръснати. Пак ще минат години, докато съберете най-важното, и то при условие, че се справите със защитните кодове. А едва ли си въобразявате, че ви е останало толкова много време.

— Давай по-накратко.

— Сигурността, Боген. Хрътките от Сигурността на Конфедерацията. Нищо не би им струвало да съберат информацията и да възложат обработката й на толкова мощна и сложна мрежа, колкото е необходима за случай като този. И те си помагат с органични компютри. Разбира се, по нищо не приличат на тукашните, но поне знаят как да ги влагат в космическите кораби и индустриалните модули. Ето кой може да реши проблема вместо вас.