Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

И все пак — тя крадяла. При това майсторски, методично и неуловимо. Използвала компютърните системи не само за да присвоява част от товарите, но и да ги препраща на чакащите свои съучастници по граничните светове. Крадяла почти от самото начало на кариерата си — толкова талантливо, че я разкрили просто заради случайна злополука с един кораб. Оказало се, че товарът бил малко повече от заявеното в документите и това събудило интереса на Сигурността. Разпитвали Куин Жанг, проучвали я, изследвали я, но всъщност нямало какво толкова да търсят. Веднага станало ясно, че го прави, защото виждала пролуките в системата. Не изпитвала нито вина, нито угризения, а май нямала и ясна представа какво ще стане някой ден с всичките пари, които успяла да натрупа.

Как е започнало падението й? Също като момчетата от психоотдела, аз безпомощно вдигах рамене. За какво си мечтала, Куин Жанг? Какво те е разочаровало, какво те е подтикнало към престъплението? Може би екзотично любовно приключение? Дори и така да е било, нямаше го в предназначената за мен информация. По-скоро тя слабо се интересувала от какъвто и да е секс И дори отговорът да се криеше в нечия теория за психически отклонения на сексуална основа, това не личеше в досието на Жанг.

Била е нищожество. Именно от нейната безличност е зависел успехът в начинанията й. За такива престъпления никога не се тръби публично; няма защо да подсказваме подобни идеи някому. С нейното нормално тяло, външност и съвсем обикновен наглед живот, едва ли имаше голяма вероятност някой от обитателите на Цербер да я е познавал. Предимство за мен. Все пак за нищо на света не бих искал да налетя на когото и да е от старите й гаджета. Трудно бих споделил сладките му спомени от миналото.

Освен по редовната поява на храната, нямах друг начин да меря времето, но пътуването беше доста дълго. Явно не им се харчеха излишни пари за превоз на затворници по най-бързите междузвездни маршрути.

Най-сетне се скачихме с кораба-база, отдалечен на около една трета светлинна година от системата Уордън. Установих това не по усещанията си в килията, а по-скоро по внезапната им липса — вибрацията, този постоянен мой спътник, изведнъж престана. Иначе в отмереното ми съществуване нищо не се промени. Предполагам, че изчакваха да съберат достатъчно криминални от всички краища на галактиката, за да си струва да ни откарат по планетите. Оставаше ми само да седя и да предъвквам получените данни за милион и първи път. Понякога размишлявах и над факта, че едва ли съм много далеч от бившето си тяло (вече го възприемах само така). Чудех се дали от време на време оригиналът не наднича да ни огледа… мен и другите трима, които вероятно също бяха на кораба в момента.

Имах възможност да поумувам и над ситуацията в Диаманта на Уордън и причините той да бъде превърнат в съвършения затвор. Разбира се, не приех без скептицизъм тази глупост — в природата не съществува идеален затвор, макар че този тук отговаряше на почти всички възможни изисквания. Скоро след като стъпех на Цербер и започнех да вдишвам въздуха му, щях да се заразя с чудноват микроскопичен организъм, който трябваше да се заеме с домакинството във всяка моя клетчица. Щеше да си живее там, да си похапва от мен и дори да си заработва насъщния, като се справя с вредните микроби, пази ме от болести и всевъзможни неприятности. Ако не с друго, мъничката твар се отличаваше с волята си да оцелее, а това щеше да стане само докато и аз мърдам.

Но вездесъщата гадинка имаше нужда от още нещо — някакъв елемент или може би катализатор, намиращи се единствено в системата Уордън. Никой не знаеше точно какво и никой досега не бе имал шанса да го открие, ала каквото и да представляваше, срещаше се само в Диаманта. Явно не беше съставка на атмосферата, защото совалките поддържаха връзките между планетите, а в тях пътниците дишаха изкуствено пречистен въздух без злощастни последствия. Не беше и в храната. Поне това провериха. Оказа се възможно заточениците да си живеят съвсем спокойно със синтезирани ядива в напълно изолирана среда, например в изследователската станция, обикаляща около някоя от планетите. Но отдалечиш ли прекалено организъмчето спрямо слънцето на системата, то умираше, дори да използваш въздух и храна от Диаманта. И понеже вече бе променило клетките ти, за да се настани уютно, и те изцяло зависеха от него, ако искаха да си вършат работата нормално — ти също свършваш мъчително, в страшна агония. Критичното разстояние бе около четвърт светлинна година и с това се обясняваше позицията на кораба-база.