Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

— Няма значение — продължи мъжът — какви сте били и какво сте вършили преди, сега сте граждани на Цербер — нито повече, нито по-малко. Не сте затворници. Никое ваше минало деяние няма да бъде припомняно или съхранявано в досие. Важно е само как ще се представите като жители на този свят от системата Уордън.

Доста почтено, казах си мислено. Стъписваща разлика между онова механично чудовище и сегашното отношение към нас.

— Скоро ще кацнем и ще ви бъдем благодарни, ако излезете веднага след отварянето на люка, защото совалката трябва да бъде презаредена и обслужена, преди да се върне към нормалните си функции. Ще бъдете посрещнати от представител на властите. Той ще ви отведе до място, където ще ви нахранят добре, ще ви облекат и ще ви обяснят каквото е нужно да знаете. Моля ви да изпълнявате указанията на този човек и да не създавате проблеми. Едва ли ще е най-добре за вас да започнете неподходящо първия си ден в своя нов свят.

Прецених, че и окончателно изкукал би спазил указанията им, щом ги поднасят така. Толкова мило заплашваха… Е, явно си знаеха работата, защото тази планета беше населена от хора тъкмо като седящите тук в момента.

Започна дълго и плавно спускане — пилотът сякаш избягваше дори най-незначителните рискове. Най-после космическият апарат се вмъкна в някакъв док. Червените предупредителни сигнали угаснаха и се чу съскането на въздушния шлюз. Когато люковете се отвориха, ние разкопчахме предпазните колани и станахме. Тръгнахме бавно и мълчаливо по пътеката. Ето ни най-сетне тук!

Излязохме на съвсем съвременна подвижна рампа за пътници — закрита, но неотоплена. Беше доста мразовито и това ни пришпори. Струва ми се обаче, че в момента никой от нас не мислеше за студа. Един-единствен натрапващ се факт изтласка всичко друго от съзнанията ни.

Още щом този въздух ни обгърна, плъзна се по кожата ни и нахлу в дробовете, в нас бяха започнали да се настаняват свръхминиатюрни организми — надзирателите, от които нямаше измъкване. Бяхме свободни… и в същото време безнадеждно приковани.

Влязохме в малка зала, където ни посрещнаха двама мъже и една жена. Приличаха на войници с изопнатите по телата им униформи в цвят каки и високите обувки, но скоро научихме, че нямат нищо общо с армията. Най-напред ни раздадоха някакви дълги роби и по чифт сандали, после провериха имената ни в предварително приготвен списък и набързо ни изведоха от терминала към чакащия аеробус. Развяващата се около мен дреха изобщо не предпазваше от студа, а и макар отоплението във возилото да си го биваше, не ми стана кой знае колко горещо.

Отдалечихме се с плавен кръг от площадката и тази маневра ни даде първата възможност да видим своя нов свят. Странна гледка — вдясно океанът блещукаше под слънцето, вляво беше „брегът“, представляващ гъста гора от червеникавокафяви и оранжеви дървета, увенчани от огромни листа с най-различни форми. На много места дърветата бяха прорязани или издълбани. Явно хората живееха в самите им дънери, защото се забелязваха отражения от стъклата на прозорци. Истинско видение на сюрреалист — величествена гора, чиито стъбла бяха наполовина гигантски древни стволове, наполовина — модерен жилищен комплекс. Забелязах, че тук-там разклоненията на грамадните клони са изравнени хоризонтално, обработени с някакво лъскаво вещество и наподобяващи площадки за кацане или просторни веранди.

Жената ни погледа как зяпаме и се усмихна. Взе малък микрофон и започна своята импровизирана екскурзоводска беседа.

— Добре дошли на Цербер. Името ми е Керар, а двамата ми колеги са Монаш и Силка. В момента сте в община МаДел. Наричаме така селищата си, защото особеностите на нашето жизнено пространство не позволяват възникването на големи градове. За щастие имаме добри транспортни връзки и можем да изграждаме мощни в икономическо отношение центрове. Както виждате, на Цербер липсва каквато и да е суша. Според биолозите прародителите ни също са обитавали дърветата. Тук по необходимост се върнахме в далечното си минала…

Докато я слушах, не можех да откъсна погледа си от тази приказна, макар и лишена от земна твърд природа.

— Сигурно сте забелязали колко разнообразни са нашите дървета — продължи Керар. — По цялата планета те са над пет хиляди вида, като само в МаДел се срещат около осемдесет. Виждате, че много от тях са годни за заселване, защото почти цялата циркулаторна система е във външните слоеве на кората им. Тоест можем спокойно да дълбаем, без да ги унищожаваме. Някои пък са си естествено кухи, макар дебелината на кората им да достига осем метра. Издържат огромен товар — под водата стволовете стават доста по-дебели, а и милионите години еволюция са ги подтикнали да се крепят взаимно. Експертите по ботаника заемат особено важно място в нашето общество, защото на тях се пада отговорността да преценят колко и какви клони да отсечем за площадки и жилища, както и кои идеи на архитектите са приложими. Грешките биха ни стрували скъпо. Смъртта на едно опорно дърво може да наруши устойчивостта на десетки, дори стотици други и да причини гибелта на цяла община.