Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

Ясно ми беше за какво намеква: не помисляйте дори за глупави игрички с дърветата! Зачудих се дали първите заселници не са допускали твърде много фатални грешки в тази странна екология.

Из водата под нас бяха пръснати катери и лодки, някои доста големички, други очевидно плаващи просто за удоволствие. Имаше дори платноходки. Отново се взрях във фантастичната джунгла. Наблизо се извисяваше огромно, блестящо здание, изградено върху една от изравнените площадки.

— Това е управленският център на общината — поясни нашата екскурзоводка. — Именно натам сме се запътили.

Заведоха ни в сградата и под любопитните погледи на разни зяпачи ни качиха на десетия етаж. Вече ни очакваше сервиран горещ обяд. Честно казано, не разпознах почти никоя от гозбите или дори съставките им, но след буламачите в затворническия кораб всички те ми се сториха великолепни. Тъкмо се отдадохме на удоволствието от пълните ни стомаси и в стаята нахълта нисък мъж, който най-делово се захвана да ни мери. Само след час той се върна с вързопи, в които имаше бельо, дебели фланели, работни панталони, топли чорапи и ниски обувки. Раздадоха ни също всевъзможни хигиенни принадлежности. Двама по двама се отбивахме в тоалетната и банята, намиращи се в другия край на коридора, от които се възползвахме с голямо удоволствие. Едва тогава облякохме чистите си нови дрехи. Нямах никакви затруднения с подобно непретенциозно облекло въпреки обяснимите проблеми с пола. За едно обаче бях благодарен — нескопосаната къса затворническа прическа. Косата на Керар също не беше никак дълга, но значително по-добре оформена от моята.

След като отново се почувствахме хора, нашите домакини решиха, че сме готови за по-подробен инструктаж. Настанихме се на сгъваемите столове и Керар започна да ни обяснява най-основните неща.

— Първата проучена планета в системата на Уордън била Лилит. Прекрасен свят, същинска тропическа градина. По-късно изследователски групи създали бази и на останалите обитаеми светове, кацали дори на спътниците на газовия гигант Момрат. Не знаели, че така разнасят един организъм, по-изумителен от всичко познато дотогава…

Тя разказа набързо как микробът унищожил донесените от други планети изделия и върнал хората до равнището на диваци. Машините били немислими на Лилит, затова обществото там станало изцяло нетехнологично. Неволно съжалих горкия си двойник. Да, бях способен, дори може би най-добрият в занаята — но роден, отгледан и съзрял в свят на изключително развити технологии. Какво ли щях да постигна на място, където съществуването им е невъзможно? Ще се справи ли тамошното ми „аз“? После с облекчение си казах, че не на мен се пада да разреша загадката.

— Организмът — говореше Керар през това време — бил пренесен навсякъде, където хората кацали. Мутирал, за да оцелее. Измислени са какви ли не хипотези, но най-логично е да допуснем, че той реагира на относителното количество слънчева радиация, достигаща съответната планета. Виждате, че поне тук не унищожава машините. На родния си свят Лилит просто приспособил хората, превърнал ги в част от екосистемата. Но тук той трябвало да се промени. Е, вече е и в самите вас, настанява се удобно във всяка молекула от телата ви.

Размърдахме се неловко на столовете. Тъкмо бяхме успели да поизтикаме от съзнанията си неприятната представа и… Чудно, но изобщо не се усещах различен. Нито ми се виеше свят, да речем, нито забелязвах нещо друго необичайно у себе си.

— Първите учени в Диаманта предположили, че организмът има особен вид колективен разум. Бързо се изяснило, че всяка от тези твари, по-миниатюрни дори от вирус, поддържа някаква връзка с всички останали. Вече знаем, че са били прави само отчасти. Да, микробите наистина са клетки от едно гигантско цяло, но не мислят . Характерните им реакции са известни и предвидими. Научите ли ги веднъж, не ви очакват никакви изненади. На Лилит взаимодействието дава на някои хора невероятна мощ, защото там този организъм съществува буквално във всяка молекула на твърдите вещества. Има индивиди, способни с усилие на волята да пробиват дупки в скали или да причиняват мутации у хора, животни и растения. Това е възможно, защото те успяват да налагат волята си чрез микробите в своето тяло на другите наоколо. Тук ефектът е съвсем различен.

Отново се чу мърморене и аз пак се замислих за нещастния си двойник. Сега сигурно му се струваше, че е попаднал в някакво царство на магиите, където липсват рационални средства да постигнеш целта си.