Джек Чалкер - Цербер - Вълк в кошарата

„Владетел на Цербер е Уогънт Лару — продължаваше гласът на Крега. — Допреди трийсетина години той беше влиятелен политик в Конфедерацията, но се оказа с прекомерни амбиции и забрави положената клетва. Отцепи поверения му сектор и го превърна в лично кралство. Както подобаваше на положението му и на неговите някогашни заслуги към Конфедерацията, предложиха му да избере между смъртта и изгнанието в Диаманта. Ясно ти е какво предпочете. Мегаломан с мания за собствената си божественост, но не го подценявай. Беше един от най-блестящите организатори, родени някога в Конфедерацията, а тази дарба обикновено е съчетана с абсолютна безнравственост и непоколебима жестокост. Властта и връзките му се простират далеч извън Цербер, защото мнозина антиобществени елементи използват тази планета за склад на архиви и плячка, и дори за съхранение на компромати. За съжаление налага се да те предупредя, че ако невероятното все пак се случи и някой изтърве дори думичка за теб, Лару непременно ще научи. Никоя система за сигурност не е съвършена и трябва да предвидим подобен обрат в предстоящите събития.“

Кимнах на самия себе си. Заобиколните фрази на комодора, преведени на нормален език, означаваха просто, че нищожно малцинство сред политиците от Конфедерацията бяха неуязвими откъм скандали или всевъзможни провинения. А пък главатарят на Цербер явно беше майстор в използването на слабите им места.

„Твърде вероятно е откриването на Лару да се окаже непосилна задача за теб — сякаш искаше да ме насърчи Крега. — Планетата има своя мутирала разновидност на микроба. Ще ти обяснят подробно всичко, но засега ти стига фактът, че там телата се сменят толкова лесно, колкото дрехите. Затова дори да видиш Лару, да го пипнеш с пръст и да му стиснеш ръката, едва ли ще можеш да си сигурен, че това наистина е той… да не говорим пък дали ще си остане същият след дни, часове, дори минути.“

Е, това не ме смути кой знае колко. Щом е успял да наложи такъв диктаторски контрол над планетата, би трябвало да има хора, които да го познават; иначе кому ще дава заповедите си? Пък и човек като него обича парадната страна на властта. Освен това той също няма как да е сигурен кой съм аз след дни, часове или минути…

„При последното преброяване Цербер е бил населен от 18 700 000 души. Числото не е кой знае колко голямо, но нараства бързо. Работните места и жизненото пространство са предостатъчни. А откакто Лару докопа властта, населението се размножава с темпове, които ще го удвояват на всеки двадесет години. Според нас обаче това само отчасти се дължи на икономическия ръст. Смятаме, че много допринася и друг фактор — в подобен свят на телесна размяна съществува възможност за потенциално безсмъртие, стига да имаш винаги под ръка млади тела. Както изглежда, Лару е наложил контрола си и в този процес, значи държи най-могъщия лост на принудата. Естествено това е още една важна подробност — ако не бъде убит, би могъл да властва практически вечно.“

Безсмъртие, а? Идеята ми звучеше много любопитно. Ей, оригинале мой, ти колко годинки мислиш да изкараш? Защото аз, господинчо, сигурно ще имам възможност да си живуркам, докато ми скимне… Хм, тази задача май нямаше да се окаже чак такава гадост!

Крега имаше още много информация за мен; но когато най-сетне лекцията приключи, аз станах от тоалетната чиния и чух шума на водата. Следващия път установих, че и съобщението вече е отишло в канализацията. А цялото пряко неврално предаване бе продължило не повече от минута-две.

Бива си ги момчетата от Сигурността, казах си. Дори вечно бдителните надзиратели, въоръжени с всичките си камери и микрофони, нямаха представа, че може да не съм престъпничката, за която ме мислеха.

А аз, заедно с всичко останало, вече бях научил за кого да се представям. Куин Жанг, на четиридесет и една години, бивша диспечерка на товарни превози и великолепна контрабандистка. Истински виртуоз на компютърните системи за разпределение и инспекция в товарните кораби. Технологична мошеничка… което великолепно пасваше с много от моите собствени умения.

Излегнах се отново на койката и се отпуснах в лек транс, за да подредя по-добре данните от инструктажа. Покойната Куин все пак леко ме тревожеше. Можех да разнищя целия й живот и кариера, без да я разбера докрай. Бе родена и отгледана за работата си — като всички други в Конфедерацията. Не показвала никакви признаци за отклонение от правия път, безупречно следван от милиарди хора, не само възпитани, но и проектирани да правят изискващото се от тях. Мислено проследих периодите в досадно нормалното й всекидневие и не открих нищо необичайно.