Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

Май не можеха да контролират само телесните ми функции и половин час след като изядох първото си блюдо като нов човек, усетих, така да се каже, повика на природата. На отсрещната стена се виждаше капак с надпис „тоалетна“, а до нея имаше малка халка. Обикновено, също стандартно приспособление. Дръпнах халката, измишльотината излезе от стената и, проклет да съм, но в кухината зад нея имаше тънка като хартия сонда! Така че се настаних на чинията; облегнах се на капака и си получих едновременно облекчението и инструктажа.

Апаратчето се задействаше при допир с кожата, само не ме питайте как работеше. Не съм от техничарите. Не можеше да се сравни с психопрограмирането, но позволяваше да ми говорят и дори да ми предават образи, които само аз можех да видя и чуя.

„Надявам се, че вече преодоля шока от осъзнаването кой си.“

Гласът на Крега сякаш отекваше направо в мозъка ми и аз удивено разбрах, че дори евентуалните ми надзиратели няма как да заподозрат какво става.

„Налага се да те подготвим по този начин, защото процесът по прехвърлянето е твърде рискован. Не се тревожи — резултатът не подлежи на промяна. Но предпочетохме да ти дадем малко време, за да нагодиш мозъчните си схеми, без да те подлагаме на излишно претоварване. Е, не можем обаче да се бавим повече, докато се «донагласиш». Ще трябва да се задоволим с този метод, за което искрено съжалявам, защото си мисля, че на теб се пада особено трудна задача, вероятно дори неизпълнима.“

Вълнението отново ме обзе. Предизвикателството, ах, тази хазартна тръпка…

„Твоята цел е Медуза, най-далечната спрямо слънцето обитаема планета на Диаманта. Ако трябва да посоча място, където човек може да съществува, но никак не му се иска да попадне, това е именно Медуза. Онзи чудак Уордън, който е дал названията на планетите, явно си е припомнил древния мит за чудовището, чийто поглед превръщал хората в камъни, защото заявил, че поискалият да живее в подобен свят би трябвало да има чакъл в главата. Уви, бил е близо до истината. Колкото и да са ограничени възможностите на това устройство, ние ще те снабдим с основно помагало, което може да се окаже и съвсем безполезно — физико-политическа карта на Медуза…“

Озадачих се. В какъв ли смахнат свят щях да попадна, че такава карта да не ми бъде от полза? Преди дори да изругая заради невъзможността да задавам въпроси на Крега, усетих остра болка, последвана от замайване и гадене. Олекна ми почти веднага и разбрах, че вече разполагам в главата си с въпросната карта.

Последва цял поток от факти за планетата. И по екватора, и през полюсите обиколката й беше около 46 000 километра. Както останалите обитаеми светове в Диаманта, Медуза беше горе-долу кръгла, макар това да е рядко срещана форма за планета (въпреки че невежите мислят точно обратното).

Притеглянето беше 1,2 спрямо стандартната норма. Значи щях да бъда по-бавен и по-тежък. Напомних си, че ще трябва да пренаглася реакциите си. Атмосферата съвпадаше със стандарта за обитаем свят до стотни от процента. Разликата беше твърде нищожна, за да я забележа, а и не познавам човек, който някога да е дишал абсолютно безвреден според лекарите въздух.

Оста на въртене на Медуза имаше наклон, достигащ 22 градуса. Дори в по-нормални обстоятелства това щеше да направи сезонните промени твърде отчетливи, а при триста милиона километра разстояние от местната звезда клас F планетата ставаше, меко казано, мразовита. Всъщност около две трети от нейната повърхност бяха покрити с такива дебели глетчери, че картата изглеждаше като сандвич — две огромни полярни ледени шапки и тънка ивица истинска суша покрай екватора. Денонощието, макар и по-продължително с около час, нямаше да притесни особено организма ми. Друго ме смущаваше — посред лято на екватора човек можеше да се припича при чудесна жега от 10 градуса над нулата, а през зимата в тропиците често наставаха студове от минус 20… Според картата обитаемата зона се простираше дори отвъд тези райски местенца, чак до назъбената линия на ледовете, където в разгара на зимния сезон започваха истински температурни прелести — 80 градуса под нулата! Климат за чудо и приказ. Оставаше само да се надявам, че още със стъпването ми на планетата безплатно ще получа дебело и добре изолиращо облекло, особено при доста големия шанс — пак според картата — да попадна в град извън тропиците.

Там, където ледовете не скриваха повърхността, имаше три континента, разделени от ивици незамръзнала вода. В обитаемите ширини планините изобилстваха, което също не спомагаше за смекчаването на климата; не бяха рядкост и огромните гористи простори от всевъзможни иглолистни видове.