Роберт Догерти - Зона 51

Веднага щом двамата непознати се изгубиха в мрака, той проводи в юдейския лагер свой човек — бедуин, когото бе вербувал преди много години. Предаде му послание за Мойсей и знак, с който да привлече вниманието на юдейския водач.

От известно време Мойсей живееше с убеждението, че е допуснал грешка. По-добре да си беше останал управник на Мидия, вместо да се занимава с този неблагодарен народ. Винаги бе смятал юдеите за единни, а се оказа, че народът им е съставен от дванайсет различни племена. Беше почти невъзможно да накара повече от двама племенни старейшини да се съгласят по някой въпрос, а какво оставаше за дванайсетте. Всяко решение изискваше нови събрания, караници и разногласия.

Водеше ги по дълъг и криволичещ маршрут не само защото се боеше от египтяните, а и защото знаеше, че в Палестина ги чакат нови изпитания и искаше до пристигането там юдейският народ да бъде единен и сплотен.

Този ден най-важният въпрос, който обсъждаха, бе храната. Юдеите бяха потеглили с оскъдни припаси, а по пътя нямаше откъде да ги попълнят. Двамата непознати, които стояха в основата на този план — Гуалкмай и Донхад, — от известно време не се мяркаха.

Докато дванайсетте старейшини спореха гръмогласно, един от помощниците на Мойсей му пошушна, че отвън го чака един местен, който искал да разговаря с него. Доволен, че може поне за малко да се измъкне, Мойсей напусна шатрата и се приближи до бедуина.

— Господарю! — извика той и падна на колене при появата на Мойсей.

— Какво искаш?

Бедуинът се изправи и му подаде амулет. Върху него бе изрисувано око в пирамида — символът, който му бе показала Донхад.

— Уаджет ли си? — попита Мойсей.

— Не, господарю. Аз съм пратеник на оня, когото наблюдават уаджетите .

— Какво искаш да кажеш?

— Праща ме самият Господ Бог. Нося ви блага вест и надежда за спасение.

Мойсей забеляза, че бедуинът бе използвал „бог“ в единствено число.

— И кой е този бог, дето те праща?

— Единственият истински Бог — отвърна бедуинът. — Като знак на неговото благоволение към народа ти той ви е приготвил храна.

Това поне звучеше по-обнадеждаващо.

— И къде е тази храна?

— Ще ти покажа, а сетне можеш да отведеш народа си при нея. Но трябва да им кажеш, че им я праща техният Бог, защото иска да им помогне да прекосят пустинята. Но иска също така да Го почитат и да му се прекланят като на единствен Бог.

Мойсей кимна. Разбираше, че това е и начин да се обединят различните племена.

— И това ли е всичко?

— Иска да се срещне с теб и старейшините.

— Така ли? — Мойсей учудено повдигна вежди.

— Да. Но първо — храната. После ще дойда да ти кажа къде да се срещнеш с Него.

Храната наистина бе в изобилие и предизвика голяма радост у юдеите, които веднага повярваха, че Мойсей е избраник на Бога. За известно време препирните утихнаха. Лагерът бе преместен на мястото, което бедуинът посочи на Мойсей — далеч на юг, в подножието на две планини.

Трябваше им цяла седмица да си възстановят силите. Сетне бедуинът се появи отново — късно през нощта. Той нареди на Мойсей да повика четирима старейшини, да вземат кивота и да се изкатерят на планината. Мойсей се изненада, че бедуинът знае за кивота, тъй като се бе постарал да запази съществуването му в тайна. Бяха го скрили в голям дървен сандък, натоварен на каручка.

Мойсей заповяда да извикат четирима старейшини и им даде лаконични заповеди. Следващата вечер, веднага щом се стъмни, те взеха кивота и се отправиха към планината. Както им бе казал бедуинът, от подножието започваше тясна пътека, която се виеше нагоре по склона. На зазоряване бяха изкачили едва две трети от пътя. Малко след това достигнаха тясна клисура, където ги очакваха неколцина бедуини, облечени в черни наметала и въоръжени с дълги копия. Водеше ги онзи, който бе предавал инструкциите на Мойсей.

— Оставете кивота тук — заповяда той.

Юдеите с облекчение се освободиха от тежкия сандък.

— Последвайте ме — рече бедуинът.

Тръгнаха след него, а останалите бедуини ги последваха отзад. Стигнаха до висока скала, щръкнала право нагоре от склона. Бедуинът спря при подножието на скалата и пъхна знака с пирамидата и окото в една цепнатина. Юдеите се дръпнаха уплашено, когато в скалата се появи отвор, широк три метра и висок два. Един от тях дори понечи да побегне назад и мигом бе посечен от въоръжените бедуини. Останалите юдеи и Мойсей побързаха да последват водача. Вратата се затвори зад тях.