Роберт Догерти - Зона 51

— Аз съм отмъстителен Бог.

Гласът отекна в мрака, усилен от голите каменни стени на помещението. На тавана блесна светлина, която озари една фигура в отсрещния край — висок мъж с черно наметало и вдигната качулка.

— Ако не ми се подчинявате, ще ви сполети участта на вашия другар.

Юдеите паднаха на колене и се проснаха по очи на пода. Мойсей се поколеба, сетне също застана на колене и сведе глава.

— Аз съм единственият Бог — продължи загърнатата фигура. — Ще ми се прекланяте и ще изпълнявате заповедите, които ще ви дам. Искам да запазите кивота, но никога няма да го отваряте. Смърт чака всеки, който дръзне да повдигне капака и да надзърне вътре. — Загърнатият се извърна и закрачи към вратата в отсрещния край на подземието. — Елате с мен. Ще ви покажа много чудни неща.

Сянката на Аспасия изпроводи със замислен поглед Мойсей и старейшините, които отнасяха кивота обратно надолу по пътеката към техния лагер. Сега те бяха Водачи, волята им бе пречупена от стража компютър, при който ги бе отвел.

За един кратък миг Сянката на Аспасия се бе изкушил да запази кивота и Граала, но знаеше, че за подобна постъпка неговият създател ще го унищожи. Всъщност това, което трябваше да направи, бе да върне кивота и Граала в Гиза, но тогава щеше да изгуби и малката надежда да се възползва от невероятните свойства на Граала. От известно време му бе омръзнала тази безкрайна игра на превъплъщения в служба на аирлианците. Вече познаваше достатъчно добре своя първообраз, за да храни каквито и да било илюзии за своята съдба, когато той един ден се завърне. Аспасия първо щеше да се освободи от него и чак тогава да се захване със своя отдавнашен враг Артад. А дори Артад да спечели, той също щеше да го унищожи. Ето защо Сянката на Аспасия градеше свои планове и като остави кивота и Граала на юдеите, той си осигури тайна вратичка, в случай че възникне необходимост да прибягва до нея.

Беше втълпил на Мойсей и юдейските старейшини, че трябва да опазят кивота на всяка цена. Освен това бе усилил вярата им към техния нов единствен Господ Бог. Религията, както отдавна бяха открили аирлианците, бе сигурен начин да държат хората в подчинение и Сянката на Аспасия нямаше нищо против да се възползва от това преимущество.

— Засега всичко върви според плановете — говореше Гуалкмай, докато се събличаше за поредния продължителен хибернационен сън. Дълъг белег пресичаше дясната му ръка от рамото до предмишницата — спомен от една битка с галите, които им бяха устроили засада в гората.

Донхад кимна.

— Аирлианците вече не притежават Граала. Това е огромна крачка напред. Но сега се безпокоя за Мойсей и юдеите…

Гуалкмай постави пръст на устните й.

— Тихо. Не искам да отнасяш тревогите в сънищата си. Инак ще ги прехвърляш в ума си отново и отново, докато спиш. — Той я взе на ръце и я понесе към пилотското кресло.

Мойсей не можа да доживее до обетованата земя, която бе обещал на юдеите. Сянката на Аспасия научи за смъртта му от един от своите шпиони бедуини, които бяха проследили юдеите до Палестина. Но все пак дванайсетте племена се бяха обединили под неговото водачество, а старейшините се бяха върнали от планината с несъкрушимата вяра, че съществува само един Бог и че трябва да живеят според Неговите закони. Хората обичаха да им бъдат определяни правила — това качество им бе оставено в наследство от аирлианците.

Тяхното малко царство не само оцеля, но и скоро показа белези на процъфтяване. Безрезервната им вяра в единствения Господ Бог ги дари със сила и целеустременост, която бе огромно предимство спрямо останалите народи. Сянката на Аспасия можеше да е доволен — поне за известно време кивотът и Граалът щяха да бъдат в сигурни ръце.

Което, разбира се, не означаваше, че той ще се откаже от осъществяването и на останалите си планове.

70 г.сл.Хр., Стоунхендж

Когато отвори очи, Донхад се почувства бодра и изпълнена с оптимизъм. Тя се усмихна, защото си спомни думите, които й бе казал Гуалкмай „на прощаване“ — преди да спуснат похлупаците предния път. Оказа се прав — лошите мисли трябваше да се прогонват преди хибернационен сън.

Но усмивката й помръкна веднага. Какво ли се бе случило, докато са спали? Дали Граалът беше в безопасност? Още ли спяха аирлианците? Беше ли нарушил някой примирието? Не се ли приближаваше Гъмжилото към планетата? Тя се изправи и стъпи с боси крака върху студения под. Загърна се в туниката, обу сандалите и забърза към пилотското място да провери състоянието на компютъра.