Роберт Догерти - Зона 51

— Съмнявам се, че ще ни преследват повече — промърмори Гуалкмай, докато мяташе лъка на рамо.

Донхад мълчеше. Имаше унил вид. Гуалкмай забеляза колебанието й.

— Трябваше да го направим.

— Зная. — Но тя все още не помръдваше.

— Ще има още много жертви.

— И като ми го казваш, трябва да се почувствам по-добре, така ли?

— Казвам ти го, за да осъзнаеш, че нямаме друг избор.

— Зная, че нямаме. Но не мога така лесно да прежаля жертвите, защото ние не сме като аирлианците. Ние сме хора — трябва да бъдем човечни.

Имаше и трети свидетел на унищожаването на цяла армия. Тялото му бе човешко, но имаше аирлианско съзнание. Той обаче — за разлика от Донхад — не бе потресен ни най-малко от ужасната картина. Беше се увил в дълго пустинно наметало и се спотайваше върху една по-висока дюна насред Морето на тръстиките. Цял ден бе наблюдавал преминаването на колоната.

Сред бедуините бе известен като Ал Иблис, Злия. Някои твърдяха, че не е човек, а демон, и донякъде бяха прави.

Той беше Сянката на Аспасия и идваше от подземията на планината Синай.

Беше се събудил, както бе програмирано, хиляда години след като Аспасия си бе тръгнал. Оттогава се скиташе по света и го опознаваше. Беше се превъплъщавал много пъти, използвайки аирлианската технология за прехвърляне на съзнанието в ново тяло. Първоначално притежаваше личността на Аспасия, но натрупаният впоследствие опит бе започнал да го променя и въпреки че все още бе верен на своя господар, сега личността му бе променена и покварена.

Ето защо Сянката на Аспасия избухна в зловещ смях, докато наблюдаваше изтребването на египтяните. Познаваше добре както единия, така и другия народ. Но не знаеше нищо за двамата, които бяха организирали засадата. Мъж и жена, които очевидно имаха достъп до аирлианските уреди, каквато бе малката черна сфера в ръката на жената и експлозивите, заровени в пясъка.

Юдеите бяха странен народ. Много години бе наблюдавал малкото им царство на брега на морето. Хора, които вярваха в пророци и в един бог — наистина странно съчетание, каквото досега Сянката на Аспасия не бе срещал. След като египтяните ги бяха завладели, Сянката на Аспасия се успокои, че този малък проблем е решен от само себе си, очаквайки опасното племе да бъде поставено на колене.

Но сега юдеите отново бяха свободни, а тези двамата очевидно знаеха много неща за аирлианците. Каквото и да означаваше всичко това, беше знак за опасност. А Сянката на Аспасия бе оставен да се скита по света тъкмо за да се справя с подобни опасности.

Ето защо когато и последните юдеи се изгубиха зад близките хълмове, той ги последва незабелязано.

Донхад и Гуалкмай вървяха в опашката на колоната. Оставиха на Мойсей да води своя народ из пустинята. Гуалкмай нямаше търпение да се върнат на кораба, но Донхад не смееше да изостави Граала. Тя си даваше сметка, че Гуалкмай е прав — все още бе твърде рано за да използват Граала за своите планове, — но изпитваше някакво странно влечение към това могъщо творение на една чужда цивилизация. След всички ужасни събития, на които бе станала свидетел — както на своя роден свят, така и на Земята, — тя чувстваше, че Граалът е едничкият начин да наклонят везните в своя полза.

Трябваше да победят аирлианците, без да се стига до разрушаването на цялата планета. Трябваше да задържат Граала. И разбира се — да не привличат вниманието на аирлианците и на Гъмжилото. Тогава може би това щеше да е първата планета, населявана от безсмъртни човеци. Такива мисли витаеха в главата й, докато крачеше из пустинята към земята, която Мойсей бе обещал на своя нов народ.

Но дори сега имаха работа. Вечер обикаляха из лагера, заслушваха се в разговорите на хората, преценяваха ги и търсеха. Трябваше им Наблюдател, който да държи под око кивота и Граала, когато тези два предмета вече не се намираха в обсега на Наблюдателя от Гиза. След около две седмици най-сетне се спряха на един млад мъж, който им се стори подходящ. Беше от малцината, които подлагаха на съмнение проповедите на свещениците за новия Господ Бог — както и за останалите богове, пред които се прекланяха някои от юдеите. Освен това хранеше известни подозрения спрямо Мойсей. Отведоха го в пустинята и в продължение на три дни разговаряха с него като подготовка за новата роля, която смятаха да му отредят. През първите два дена той отказваше да повярва на разказите им за аирлианците, Атлантида и Гражданската война, докато накрая Донхад не му демонстрира действието на някои аирлиански устройства. Отведоха го по-надалеч от лагера, където тя постави насред пясъците експлозив и го взриви дистанционно. Това се оказа достатъчно да го убеди, че макар двамата да не са богове, притежават сила, равна на тази на небесните пратеници.