Роберт Догерти - Зона 51

Намираха се на тесен перваз малко над дъното на кухината. На пода лежеше Черният сфинкс. Донхад и Гуалкмай веднага се досетиха, че най-сетне са открили легендарната Архиварна. Кухината бе с дължина над шестстотин метра и бе облицована с плочи от червен камък. Шестимата юдеи, които ги придружаваха, сякаш се бяха вкаменили.

Покрай стената бе издялано стълбище, което се спускаше надолу. Донхад и Гуалкмай заслизаха, следвани от останалите. Насочиха се право към отвора между лапите на Черния сфинкс, където върху пиедестал се издигаше статуята на Хор. Върху предната стена на пиедестала имаше старорунически надпис. Донхад се наведе и го зачете, като едва забележимо мърдаше устни.

— Тук пише, че в една друга крипта на Пътищата е поставена черна кутия, която може да разруши цялата сграда, ако някой се опита да проникне вътре, без да разполага с ключ.

— Аирлианска атомна бомба или енергоизточник? — попита Гуалкмай.

— Едно от двете — рече Донхад. На тяхната планета бяха използвани няколко подобни устройства и винаги с разрушителни последствия. Нямаше нищо чудно в това, че аирлианците бяха минирали подстъпите към най-важните си оръдия.

Шестимата зад тях ги слушаха, без да разбират нито думичка. Донхад нямаше никакво намерение, нито време да им обяснява. Тя бръкна в раницата си и извади скиптъра. Постави го в една вдлъбнатина със същите очертания в стената. Сияещата сфера премигна, сетне отново заблестя с равномерна светлина. Скиптърът бавно потъна в камъка. Плочата се отмести и зад нея се показа отвор към вътрешността на Черния сфинкс. Първо имаше няколко стъпала, после тесен тунел, висок почти три метра. Тънка линия от синкави светлинки сочеше пътя навътре. След около петнайсет метра тунелът свършваше.

— Изглежда светът все още е цял-целеничък — подметна усмихнато Гуалкмай.

Донхад извървя последните няколко метра от тунела и се озова в Архиварната, последвана от Гуалкмай и изплашените юдеи. Архиварната на нейната планета бе унищожена заедно с разрушения аирлиански щаб. Разполагаха само с общи сведения за нея.

Помещението, в което се озоваха, бе разположено в търбуха на Сфинкса — на височина беше седем метра и на дължина десет. В средата имаше четири колони, между които бяха поставени четири хоризонтални греди. На върха на всяка от колоните имаше по една глава, досущ като тази на скиптъра, но с червеникави проблясващи очи. Между колоните се спускаше бяло покривало. До стената вляво бяха подредени ракли с дрехи. Гуалкмай и Донхад се отправиха натам, следвани от юдеите.

— Аз ли си въобразявам, или тези глави наистина ни следят? — попита Донхад.

— Не се спирай — подкани я Гуалкмай.

— Предполагам, че под покривалото е кивотът.

— Да го вдигна ли? — предложи един от юдеите.

— Не бива… — извърна се Гуалкмай, но онзи вече бе пристъпил напред.

Главите се завъртяха към него и секунда по-късно яркочервени лъчи го удариха в гърдите. Мъжът се строполи на пода бездиханен, с димящи рани отпред. Един от останалите се надвеси над него, но го постигна същата участ. Другите четирима се разбягаха уплашено и Гуалкмай се втурна да ги събира. Донхад не сваляше поглед от главите, опитвайки се да измисли как да ги заобиколят. Скоро Гуалкмай се върна, подкарал пред себе си четиримата юдеи. Те се подпираха на стените и категорично отказваха да приближат към средата на залата.

— Дрехите — досети се Донхад. — Те принадлежат на онзи, който работи с кивота. — Тя отново се доближи до раклите. Една от главите я проследи, останалите три продължаваха да бдят над димящите трупове.

— Сигурна ли си? — попита Гуалкмай със загрижено изражение.

Донхад достигна раклите, без да бъде покосена от огън. Тя вдигна една ленена туника и я нахлузи през главата. След това се наведе и разгледа останалите принадлежности.

— Ще ми помогнеш ли? — подхвърли през рамо към Гуалкмай.

Той подкара четиримата към нея. Междувременно Донхад забеляза, че принадлежностите са подредени в строго определен ред, и реши, че вероятно в такава последователност трябва да си ги сложи. Тя взе една синя риза без ръкави и със златни ресни по края и я нахлузи върху туниката. След това си сложи разноцветна наметка. Докато я опипваше, забеляза, че в тъканта й са вплетени метални нишки, но липсваше нещо, с което да ги съедини на раменете. От едната страна на скрина имаше рафт, на който бе поставена дървена кутия. Когато я отвори, намери вътре два камъка. Използва ги, за да закопчае наметката, но в същия миг по тялото й премина странно мравучкане.