Роберт Догерти - Зона 51

Рамзес III се бе облегнал назад и се озърташе надменно.

Гуалкмай свали кожената си чанта и извади нещо, загърнато в парче плат. Той коленичи, разгъна бавно плата и отвътре се търкулна отрязаната глава на Озирис. Издължените червени очи се втренчиха в очите на фараона, сякаш бяха живи.

— Какво е това? — изпищя Рамзес III. Той размаха ръце и неколцина от стражите се приближиха към Гуалкмай и Мойсей.

— Каквото и да е, не е наше дело — спокойно отвърна Гуалкмай. — Господарю, това е един от египетските богове от Първата епоха, преди времето на Хор. Открихме тялото му под Гиза, в Пътищата на Росту.

Рамзес III в миг измъкна меча от пояса си и пристъпи към тях, но фараонът му даде знак да почака.

— Слизали сте в Пътищата? — попита той с привидно равнодушен глас.

Гуалкмай кимна.

— Да, господарю. Открихме трупа на този бог заедно с още петима. Няма повече живи богове наоколо.

— Кой ги е убил? — попита Рамзес II.

Гуалкмай повдигна рамене.

— Не зная. Но се боя, че зад всичко това може да стои юдейският бог. Те почитат само един бог и изглежда той е наистина могъщ. Този бог иска да бъдат освободени и да се върнат в родните си земи. Още една причина да оставите на Мойсей да свърши това, за което ви моли. — Той помълча малко и добави: — Господарю, научих от един юдейски свещеник, че ако не изпълните желанието му, този бог ще прати в земите ви мор.

Рамзес II премигна — първият признак, че е обезпокоен. Около очите му се появиха бръчици. Изглежда се готвеше да каже нещо, но изведнъж отвън долетяха писъци, изтръгнати от хиляди гърла. Рамзес III изтича при прозореца, следван от Гуалкмай и Мойсей. Фараонът остана на трона си, но рязко извърна глава, сякаш виковете отвън го бяха зашлевили.

— Какво има? — попита той.

— Скакалци, господарю — отвърна Рамзес III и тази дума накара всички в залата да потреперят.

Донхад се зави презглава с наметалото. Имаше чувството, че се е озовала в епицентъра на свирепа градушка. Хиляди скакалци се блъскаха в нея, привлечени от микровълновото излъчване на аирлианския прибор. Те се нахвърляха върху реколтата и я опустошаваха за секунди. Селяните напразно се опитваха да ги прогонят, размахвайки мотики. Все едно да се опитват да спрат с пръчка задаваща се буря.

От прозореца в двореца на фараона се видя как към града приближава огромен черен облак. Всички околни ниви вече бяха покрити с насекоми. Подобна напаст се бе случвала веднъж — в детството на фараона. Той все още си спомняше ясно огромните поражения, нанесени от дребните летящи гадинки. Но сега, когато страдаха няколко години от непосилна суша, последствията за царството щяха да бъдат катастрофални. Рамзес II се изправи.

— Твои са, Мойсей. Отведи оттук юдеите и никога повече не се връщай.

Донхад изключи микровълновия предавател. Постепенно ударите през наметалото й намаляха. Тя почака още пет минути и подаде глава. Сякаш през нивите бе преминала страховита буря и бе отнесла всичко със себе си. Само тук-там стърчаха отделни стебла.

За миг я споходи чувството за вина пред тези хора. Но тя си даваше сметка, че постигането на далеч по-важни цели понякога изисква подобни жертви. Докато вървеше бавно на север, съсредоточи мислите си върху Граала. Нощта се спускаше бързо, а следващият ден щеше да е напрегнат. Тази нощ също я чакаше много работа.

Мойсей бе в лагера на юдеите на среща с техните водачи. Не беше никак лесно да се въведе ред след събитията от изминалия ден. Предложението да ги отведе далеч оттук, където да бъдат свободни, бе посрещнато с противоречиви чувства. Имаше дори такива, които се съмняваха, че това е някакъв хитроумен трик от страна на фараона, за да ги накара да излязат в пустинята и там да измрат от глад.

Гуалкмай посрещна Донхад в сянката на Голямата пирамида. Както бяха предположили, фараонът бе събрал войските си около двореца. С Гуалкмай сега имаше неколцина въоръжени с мечове юдеи, загърнати със сиви наметала. Те го последваха нагоре по стената на Голямата пирамида и проникнаха през един таен тунел в Пътищата на Росту. На няколко пъти се налагаше да се притаяват в някой ъгъл, скрити под наметалата си, за да избегнат зловещата златиста сфера, която охраняваше зорко Пътищата. Прекомерното уповаване на автоматизирани системи за охрана бе една от слабите страни на аирлианците, която бе позволила в края на краищата на сънародниците на Донхад и Гуалкмай да ги надвият.

Те изминаха от край до край няколко поредни тунела, следвайки напътствията, които Донхад бе прочела в един от докладите на Наблюдателя. Накрая се озоваха в помещение, където цареше непрогледна тъмнина. В мига, когато прекрачиха прага, пред тях блесна огромна сияеща сфера с диаметър пет метра, която озари просторна подземна кухина.