Роберт Догерти - Зона 51

Донхад и Гуалкмай поеха за Мидия, която се намираше на изток от Египет, на пустинен полуостров, наричан Синай. Дворецът на Мойсей не бе нищо повече от една малко по-голяма къща, опряна на вътрешната стена, която опасваше града. Населението на Мидия не наброяваше повече от хиляда души, страната беше бедна и хората едва намираха с какво да се прехранват. Тежко наказание за непокорния син. То бе породило у Мойсей омраза не само към баща му, но и към неговия бъдещ наследник Рамзес III.

Само след няколко дни Донхад и Гуалкмай успяха да си осигурят среща с Мойсей с цената на няколко жълтици, които пуснаха в шепата на началника на стражата. Управникът ги посрещна на дървен трон в стая с нисък таван. Беше зареял поглед през прозореца към пустинята отвън. Двама отегчени стражи ги пропуснаха да влязат, като единствената предпазна мярка бе да вземат меча на Гуалкмай. Но скиптърът и кинжалът останаха скрити под наметалото на Донхад.

— Гиза е далеч оттук — произнесе вместо встъпление Донхад.

Мойсей извърна глава към тях. Беше млад мъж, с гъста черна и къдрава коса.

— Съобщиха ми имената ви, но те не ми говорят нищо.

— Нашите имена нямат значение — рече Донхад.

— Жената и за двамата ли говори? — обърна се Мойсей към Гуалкмай.

— Да — кимна той.

— Странно. Какво всъщност искате? — Този път той се обърна към Донхад.

— Да ви помогнем.

— Подкупили сте началника на моята стража, за да си осигурите аудиенция. Колко злато имате?

— Колко злато има фараонът в съкровищницата си? — отвърна с въпрос Донхад.

— Колкото и да е, намира се в Гиза, която — както сама отбеляза — е далеч оттук. Ако прекося Червено море, баща ми ще нареди да ми отсекат главата.

— Не и ако има нужда от вас.

— Че защо ще има нужда от мен? — попита Мойсей и сръбна от една глинена чаша.

— За да му помогнете за неприятностите с робите.

— Какви неприятности?

— Ще стигнем и до това.

Мойсей започна да барабани замислено с пръсти по облегалката на трона.

— Защо трябва да се връщам в Египет? — попита той накрая.

— За да довършите започнатото — бунта срещу фараона.

— Армията е предана на баща ми, жреците също. Нямам никаква…

— Не с помощта на армията и жреците — прекъсна го Донхад. — Ще използвате робите. Юдеите.

Мойсей се намръщи.

— Нали каза, че баща ми ще ме приеме, за да му помогна да се справи с робите. Не съм чувал да е имал неприятности с тях. Сега ми заявяваш, че трябва да използвам същите тези роби, за да го сваля от трона.

— Ще направите и двете.

Мойсей помисли малко, сетне на лицето му трепна усмивка.

— Много интересно. И изобретателно. — Той докосна неволно с ръка един стар белег на челото си. — Това е от баща ми — като бях дете, ме биеше често. Родила ме е една негова наложница. Сигурно щяха да ме задушат още като малък, но тя ме скри. Добре че баща ми дълго време нямаше наследник и ме призна. Но след като третата му жена роди законен наследник, той вече нямаше нужда от мен.

— Знаем — кимна Донхад. — Преди известно време бяхме в Гиза и в Кайро. Знаем как управлява баща ви, чухме много ужасяващи неща. От две години в Египет има суша. Реката не е толкова пълноводна и зърното не стига за изхранване на населението, та какво остава за робите. Юдеите са готови да се вдигнат на бунт. Трябва само някой да ги поведе. И да им вдъхне надежда.

— Защо искаш да се случи това? — попита Мойсей. — Ти юдейка ли си? Не ми приличаш на такава.

— Не съм — призна Донхад и пое дълбоко дъх. — Ние сме врагове на египетските богове, всъщност те не са никакви богове. Поробиха всички хора, както египтяните постъпиха с юдеите.

— Ако го кажеш в присъствието на баща ми, ще умреш от мъчителна смърт — заяви Мойсей. — Той се смята за пряк потомък на боговете, а и жреците не пропускат да му го припомнят.

— Не е такъв — поклати глава Донхад.

— Можеш ли да го докажеш? Можеш ли да докажеш, че боговете нехаят за нас? И че всъщност не са богове?

— Да — кимна Донхад.

— Как?

— Нехаят, защото отдавна са мъртви.

— Това е невъзможно! — възрази Мойсей. — Боговете не могат да умрат.

— Боговете, пред които се прекланя Египет, са мъртви — повтори Донхад. — Мога да ви покажа телата им. Изида. Озирис. Хор. И други, които все още почитате.

— Къде са тези тела? — надигна се Мойсей.

— В Пътищата на Росту, под платото Гиза.

— И ти ще ме отведеш при тях?

— Да.

Мойсей стана от трона и се отправи към вратата.

— Тръгваме още утре. Отивам да се наспя.