Роберт Догерти - Зона 51

Нямаше тревожно мигане на светлини, когато Донхад повдигна похлупака на своя цилиндър. Тя погледна таблото и установи, че са изминали още хиляда години — както беше планирано — от предишното им пробуждане. И този път тя стана и се облече по-бързо от Гуалкмай. Той още се надигаше, когато Донхад вече се настани до компютъра.

— Има ли нещо?

— Този път нищо, което да е пробудило вниманието на стражите.

— Е, значи поне Гъмжилото не се е връщало — кимна Гуалкмай. — Мисля, че ще е добре да идем до Авалон. Интересно дали там все още има Наблюдател.

— Надявам се — рече Донхад, докато си слагаше наметалото. — Скоро ще разберем.

Селцето на брега на езерото беше необитаемо от доста време, ако се съдеше по хлътналите покриви на къщите. Нямаше нито една лодка на брега и двамата постояха известно време под дъжда, загледани към островърхия остров. Върхът му бе обгърнат в мъгла, но въпреки това се виждаше, че там е вдигната някаква каменна постройка.

— Бих могъл да скова лодка — рече Гуалкмай.

— Имаме време, но не чак толкова много, че да го пилеем. — Донхад се отдалечи бавно по брега и след известно време Гуалкмай чу гласа й. — Ела насам!

Когато се приближи, тя му посочи една скрита в шубраците лодка.

— Можеш да доплуваш дотам — предложи му Донхад. — И двамата можем.

Гуалкмай съблече бронята и остана само по набедрена препаска. Сетне се приближи към водата, потърквайки замръзналите си ръце, пое дъх и се гмурна. С няколко резки движения достигна лодката, улови се за борда й и се прехвърли вътре. След това загреба енергично обратно с надежда да се стопли.

Когато се върна на отсамния бряг, той слезе, подсуши се и се облече. Донхад го чакаше търпеливо. Щом заяви, че е готов, двамата се качиха в лодката и отплаваха към Авалон. Слязоха на каменистия бряг на острова и поеха по тясната пътека нагоре. Там бе вдигнат малък храм, в средата на който се намираше затвореният с плоча вход към подземието. Вратата на храма бе залостена, Гуалкмай я натисна с рамо, но тя не поддаде. Покривът на постройката обаче отдавна се бе разрушил — той се прехвърли през стената и отключи вратата отвътре.

Помещението бе тясно, не повече от четири квадратни метра. Донхад се надвеси над каменната плоча в средата и пъхна медальона си в процепа. Плочата се отмести. Гуалкмай извади меча и тръгна пръв. Стиснала кинжала, Донхад го последва, като не забрави да затвори плочата. Тунелът бе озарен от няколко аирлиански луминесцентни тръби, които работеха и сега, след толкова много години. Двамата спряха на прага на кристалната кухина — прибран в ножницата си, Екскалибур стърчеше от камъка.

— Значи са успели да го донесат тук от Египет — отбеляза Донхад.

— Да, така изглежда.

— Кои сте вие?

Двамата се извърнаха рязко. Млад мъж, въоръжен с лък, се бе приближил безшумно от другия край на пещерата.

Донхад си свали медальона с бавни движения и му го показа.

— Аз съм уаджет .

— Това, че го носиш — възрази младият мъж, — не значи, че си Наблюдател.

— Аз съм член на ордена — произнесе Донхад на аирлиански.

Мъжът сбърчи вежди.

— Това е древният език. Учили са ме на него, но не достатъчно, за да разбера какво казваш. — Въпреки това той отпусна тетивата на лъка. — Може изобщо да не сте членове на ордена. Бихте могли да сте Водачи, или Онези, които чакат .

— Името ми е Донхад, а това е Гуалкмай.

Младият мъж отстъпи назад.

— Чел съм за вас. Преди много-много години дошли мъж и жена със същите имена. Вие техни потомци ли сте?

— Да — кимна Донхад. — Не сме Водачи, нито Онези, които чакат . Ако бяхме, досега да си мъртъв. Идваме от много далеч.

Мъжът свали лъка.

— Аз съм Даг Брин. Наблюдателят от Авалон.

Донхад му подаде ръка.

— Откъде идвате? — попита Даг Брин. — Къде наблюдавате?

— Ние сме пътешественици — рече Донхад. — Обикаляме Наблюдателите.

— Не бях чувал, че има такива. Но винаги има какво да научи човек.

— Какво става с аирлианците? — попита Донхад.

Даг Брин повдигна рамене.

— Доколкото знам, още спят.

— А онези в Египет?

— Мъртви са.

— Някои са мъртви много отдавна — кимна Донхад. — Но други още спят.

— Вампир ги изби, докато спят — обясни Даг Брин. — Преди много години получих доклад за това от Наблюдателя в Гиза.

— Вампир? Той от неживите ли беше? — Донхад бе изненадана от този неочакван поврат в събитията. Името й беше смътно познато.

— Така е писано.

— Кой управлява сега в Египет? — намеси се Гуалкмай.