Роберт Догерти - Зона 51

Гуалкмай кимна вяло.

— Сега и двете страни спят — продължи тя. — И вместо тях действат техните слуги. Ключът към Главния страж е у нас. Щабът им на тази планета — на остров Атлантида — беше унищожен. Връзката им с Марс е прекъсната, от известно време нямат никакъв контакт с Империята. Всичко това обаче постигнахме с цената на много човешки жертви.

— И при нас не беше по-различно — отвърна Гуалкмай. — Спомни си колко богоубийци изгубихме, докато унищожим предавателите им. И това бе само през първия етап от войната.

Донхад не отговори, загледана към брега.

— Значи смяташ, че въпреки първоначалните успехи, хората от тази планета не са достатъчно развити, за да се опълчат на аирлианците.

— Да.

Гуалкмай потърка замислено брадичка.

— Значи още е твърде рано.

— Не и ако… — поде Донхад, но млъкна.

— Какво?

Тя извади скиптъра, който бяха донесли преди много години на тази планета.

— Не и ако се сдобием с Граала и го използваме. Ако създадем цяла армия от безсмъртни.

Гуалкмай не побърза да възрази и това й се стори странно. Но след като помисли няколко минути, той поклати глава.

— Няма да стане. Не разполагаме с оръжие, с което да им се противопоставим. Дори и да създадем армия от безсмъртни, няма да постигнем нищо, освен да им осигурим безкрайни страдания. Те ще умират и пак ще възкръсват. Каква ужасна участ! Но дори безсмъртието си има предели — ние се научихме как да убиваме аирлианците, сигурен съм, че те също знаят как да убиват безсмъртни. Но… — Гуалкмай направи пауза. — Мисля, че наистина ще е добре да сложим ръка на Граала, както успяхме да направим с Екскалибур. Така ще попречим да го използват слугите на аирлианците.

— Точно това си мислех и аз.

— Но нищо повече — добави Гуалкмай.

— Нищо, разбира се.

— Защо ли не ти вярвам?

Робство между хората. Едни хора да се продават като стока от други. Това бе неразбираемо за Донхад. Нищо подобно никога не се бе случвало на тяхната планета. Но Египет се бе променил след последното им идване. Голямата пирамида все още се извисяваше над платото Гиза, но страните й бяха захабени и изронени от ветровете. До нея имаше още две пирамиди, очевидно опити на други фараони да се мерят по блясък с управлението на Хуфу. Черният сфинкс беше скрит от погледите, заринат под повърхността на платото, а над него сега се издигаше негово копие, но от камък.

Но не тези промени изненадаха Гуалкмай и Донхад, а лагерът с роби, който бе разположен в южната част на платото. Хиляди нещастни хора живееха там, заобиколени от пазачи и принуждавани да работят къртовски по строежите на няколко храма и още един дворец. Лагерът им бе заобиколен с ниска стена, чиято роля бе по-скоро символична, тъй като всъщност страхът държеше хората вътре.

Робите не бяха египтяни. Имаше представители на всякакви раси и народности, но повечето бяха от племето, наречено юдеи. Бяха ги докарали от една страна на североизток от Египет, която също излизаше на бреговете на Средиземно море. Египтяните бяха разгромили армията им, а сетне ги бяха довели тук, оковани във вериги.

Донхад и Гуалкмай откриха Наблюдателя в същата колиба, в която бяха живели неговите предци. Беше мъж на средна възраст, който бе наясно със задълженията си, но досега не бе пратил нито един доклад в Авалон. Изплаши се, като ги видя, и падна на колене, когато Донхад му показа златния си медальон. След като си дадоха сметка, че не могат да очакват кой знае каква помощ от него, двамата тръгнаха да разузнаят сами.

Пътищата на Росту все още се охраняваха от златната сфера, но из тунелите вече не се разхождаха жреци. Всъщност изглежда никой, освен Наблюдателя, не знаеше за съществуването им. Донхад и Гуалкмай можеха необезпокоявани да слязат в Архиварната и да използват скиптъра, за да се сдобият с кивота и Граала, но по-трудно щеше да бъде да ги изнесат навън. Донхад се опасяваше, че самото отваряне на Архиварната ще задейства скритата аларма, както бе станало при приближаването на кораба на Гъмжилото. А платото буквално гъмжеше от войници на фараона. Едва ли имаше друг начин, освен да долетят с „Финбар“.

В края на краищата решиха да използват същата тактика, до каквато бяха прибягвали на тяхната планета — разделяй и всявай недоверие. Рамзес II, настоящият фараон на Египет, имаше двама сина. По-възрастният се казваше Мойсей и бе изгнаник от царството заради опит да свали баща си от трона. Бяха го пратили в някаква провинция Мидия, където бе назначен за управник. По-малкият син, Рамзес III — изглежда щеше да наследи баща си.