Роберт Догерти - Зона 51

Както обикновено Гуалкмай и Донхад бяха на опашката на колоната. И двамата поглеждаха с безпокойство към втория прашен облак, който се приближаваше зад тях. Намираха се на мястото, където пясъчният провлак опираше в египетския бряг.

— Ето там — посочи й Гуалкмай. Над една дюна се бяха показали няколко човешки фигури. — Това е предният отряд. Кавалерия.

Гуалкмай погледна през рамо. Челото на юдейската колона бе стигнало отсрещния бряг на Морето от тръстики, но останалата част се бе проточила по цялото протежение на провлака. Гуалкмай изруга тихо на местен език.

— Успокой се — рече му Донхад. — Всичко съм предвидила.

Гуалкмай оглеждаше местността с преценяващ поглед.

— Бих могъл да задържа провлака за известно време с малка група отбрани мъже. Хора, които знаят, че отиват на смърт. Ще ти дам огърлицата и после…

— Успокой се — повтори Донхад. — Нали ти казах, че имам план. Не е необходимо да се прибягва до подобни драматични решения.

— Само че не искаш да ми кажеш какъв е този план.

— Шшшт — тя постави пръст на устните му. — Скоро луната ще изгрее и ще стане светло като ден.

— И?

— Защо според теб прекарах цяла седмица в пустинята, преди да се срещнем с Мойсей?

— Знам ли?

— Заради плана. Виж — тя посочи към езерото.

— Какво да гледам?

— Това езеро е свързано с Червено море в южния си край. Всъщност то е по-скоро устие, отколкото езеро, което означава, че се влияе от приливните вълни. А точно това ни трябва.

Гуалкмай обмисли чутото в продължение на няколко секунди.

— Но провлакът е по-висок от вълните. Погледни — вижда се докъде най-високо са стигали.

— Да, в повечето случаи. При нормална височина на вълните. Но тази нощ се очаква пълнолуние. Приливът ще е много по-голям. — Тя бръкна в раницата си и извади няколко пакета с експлозив. — Ела да ми помогнеш.

Гуалкмай бе пресипнал. От няколко часа крещеше на юдеите да побързат, но сякаш никой не го чуваше. Накрая изгуби търпение, метна една старица на рамо и я понесе напред, придържайки я с една ръка, докато с другата шибаше натоварените с покъщнина животни.

Когато най-сетне стигна до отсрещния бряг, той предаде старицата на изморените й роднини и се върна обратно. Предният отряд на фараона бе спрял на египетския бряг в очакване да пристигнат главните сили. Гуалкмай знаеше, че това е грешка — сега египтяните бяха изгубили инициативата. Но войниците на фараона вероятно нямаха особено високо мнение за своя противник и бяха уверени, че лесно ще го надвият. Нищо чудно, като се имаше предвид в какво състояние бе юдейската колона.

— Ти си знаела, че ще ни преследват, нали? — обърна се той към Донхад.

— Не бях сигурна, но предполагах.

— Ето ги, идват — вдигна ръка Гуалкмай.

Предната част на египетските сили бе стъпила на провлака. Останалите ги последваха с бърз ход.

Донхад и Гуалкмай поеха обратно, докато се отдалечиха на около петстотин метра от Синайския бряг. Бяха заръчали на Мойсей да поведе юдеите право в пустинята, колкото се може по-далече от водата. Последните юдеи бяха на около километър от тях, когато египтяните доближиха Синайския бряг.

Донхад извади черната сфера от раницата си и я стисна с влажни от пот пръсти. По повърхността й светеха няколко хексагона със старорунически обозначения.

— Само кажи кога — рече тя на Гуалкмай, уповавайки се на инстинкта му на воин за избор на най-подходящия момент.

Гуалкмай държеше в ръцете си лък с опъната тетива. Той повдигна бавно оръжието и стрелата литна почти безшумно към своята цел. Острието й попадна право в гърлото на първия египтянин от колоната и се заби надълбоко. Мъжът падна и от разкъсаната му артерия рукна кръв. Предната част на колоната спря, но войниците отзад продължаваха да притискат спрелите. Настъпи суматоха, чуха се изплашени викове, заповеди на командири. Конете в колесниците пръхтяха възбудено и тъпчеха пехотинците.

— Сега! — извика Гуалкмай.

Донхад натисна един хексагон.

Десетина експлозива, подредени в началото на провлака в разстояние на петнайсетина метра, се възпламениха едновременно. Водата, разделяна от провлака в продължение на хилядолетия, започна да нахлува. Навлечени с доспехи и натоварени с оръжия, египтяните във водовъртежите нямаха никакви шансове. Приливната вълна ги помете за секунди. Другите зад тях захвърлиха оръжията и побягнаха. А малката група, останала на провлака, побягна право срещу Гуалкмай и Донхад. Войниците размахваха изплашено ръце, но Гуалкмай не се трогна. Той вдигна отново лъка и започна да пуска една след друга стрелите по възможно най-бързия начин. Около десетина египтяни паднаха покосени, а останалите бяха настигнати от мътните води. Само след няколко минути Горчиво море заля напълно пясъчния провлак. На мястото, където бе потънала цяла една армия, се виждаха само жалки останки — колчани със стрели, копия, тръстикови доспехи. Сякаш армията на фараона никога не бе съществувала.