Роберт Догерти - Зона 51

Преди известно време той бе стигнал до извода, че е опасно да остави кивота и Граала в ръцете на юдеите. Вярно, така бе далеч от аирлианците, но в няколко случая едва не бе изгубил контрол над юдеите. По време на управлението на цар Самуил Юдейски в Йерусалим бяха проникнали филистимците и бяха откраднали кивота. Наложи се Сянката на Аспасия да събере армия и да ги разгроми, за да върне кивота в града. Сетне беше внушил на друг цар — Соломон — да вдигне добре укрепен храм, в който да се пази важната реликва. Сянката на Аспасия дори прекара известно време в града, представяйки се за архитект на име Хирам Абиф, за да помогне в изграждането на храма.

Най-любопитното бе, че юдеите посветиха осем години от живота си на този грандиозен проект и нито веднъж не се запитаха за истинското му предназначение. Та нали техният бог не позволяваше да градят идоли, пред които да се прекланят!

След завършването на храма Сянката на Аспасия изчезна, върна се на планината Синай и се прибра в регенеративния цилиндър. Беше изморен от дългото общуване с хората и реши да рискува и да проспи известна част от тяхната истерия. Но когато се събуди, с тревога узна, че по време на една от множеството междуособици кивотът и Граалът са били разделени и кивотът вече не е в Палестина. Сянката на Аспасия подозираше, че това е работа на Водачите или на Онези, които чакат . Според информацията, събрана от неговите шпиони, кивотът бил отнесен на юг, в Африка, от сина на Соломон и царицата на Шева [84] Савската царица. — Б.пр. , която го омагьосала с хубостта си. Поне засега кивотът се намираше в царството на Аксум. Някои шпиони твърдяха, че юдейският цар позволил да отнесат кивота, за да отклони вниманието от Граала.

За Сянката на Аспасия по-важен бе Граалът — кивотът беше и си оставаше само записващо и архивиращо устройство. Пък и Йерусалим вече беше покорен от вавилонците, които опустошили Храма и откарали много юдеи в робство. Граалът за щастие бил спасен, скрит в Аврамовите планини от един пророк на име Йеремия. След възстановяването на Храма Граалът бил върнат в Йерусалим и затворен в подземието му, превръщайки се с течение на времето в легенда.

А след това в Палестина бяха дошли римляните. Близо сто години двата народа съжителствали в мир, но сетне между юдеи и римляни избухнал конфликт.

Сянката на Аспасия знаеше, че една от причините за успехите на юдеите е тяхната религия. Но от известно време до него достигаха обезпокоителни вести за нова религия, която също почитала само един бог, но била основана от проповедник, за когото се твърдеше, че бил разпнат и после възкръснал от мъртвите. Обезпокои го съмнението, че е бил използван Граалът. Дали този човек, този проповедник, не бе отпивал от него? Сянката на Аспасия така и не можа да узнае истината, защото странният проповедник бе изчезнал малко след своето „възкресяване“, превръщайки се в мит и религия.

Вятърът смени посоката си и Сянката на Аспасия сбърчи нос заради миризмата на разложена плът от труповете, които изпълваха долината в подножието на градските стени. При пристигането на армията на Тит в града имаше около половин милион поклонници. Немалка част от тях бяха излезли навън с мирни намерения, молейки за пощада, но не се смилиха нито сирийците, нито арабите. Избиха ги насред долината и озверелите войници се хвърлиха да плячкосват.

Сянката на Аспасия усещаше, че някои от офицерите в неговия легион не одобряват случилото се, но мнението им нямаше никаква стойност за него. Римляните се смятаха за поданици на първата велика империя, но те нямаха никаква представа какво е истински велика империя. Сянката на Аспасия носеше в себе си спомените от Атлантида, както и видения за множество светове, които аирлианците обитаваха в различни части на галактиката.

Бегълците бяха толкова много, че на места труповете бяха скупчени по пет-шест един върху друг. Сянката на Аспасия знаеше, че с всеки ден расте опасността от поява на епидемии, но тъй като вятърът духаше предимно към града, той смяташе, че миризмата на разложените трупове оказва дезорганизиращо въздействие върху защитниците.

— Донесете ароматизирана вода — извика той на робите.

Пред шатрата спря конник. По късия свитък, който носеше, Сянката на Аспасия позна, че е пратеник на Тит. Офицерът падна на едно коляно пред трона и му подаде свитъка. Сянката на Аспасия го взе и го разгъна, плъзгайки поглед по последните заповеди от императорския син. Всъщност само подписът бе на Тит, а заповедите бяха написани от генерал Тиберий Юлий Александър, бивш управител на Юдея, а сега заместник-главнокомандващ армията. Човек, който познаваше и кътните зъби на юдеите и ги мразеше до дъното на душата си.