Брендон Сандерсон - Към звездите

Той срещна погледа ми и кимна.

— Къде са закарали кораба ми? — попитах.

— Държат го за преглед в Специални проекти за защита — сградата, в която те заведох, където видя изгнанието. На три пресечки е оттук, на Четиридесет и трета.

— Благодаря — отправих му последна усмивка, след това грабнах чука от стената и затворих вратата. Войниците вече трополяха по стълбите, затова аз хукнах по празния болничен коридор. Избрах посоката наслуки и изглежда сама ми беше по-лесно да избягам от тежко въоръжените креляни.

Изгубих ги по коридорите, докато не попаднах на друго стълбище, след това се втурнах по него, като прескачах през две стълби. За нещастие се натъкнах на тъмно изчадие, което приличаше на кутия, застанало да пази пътят надолу.

Много вечери бях слушала разказите на бабчето за могъщи воини като Конан от Кимерия. Мечтаех си да се изправя срещу креляните в ръкопашен бой с някое страховито оръжие. Признавам, че дори извиках „За Кром!“, когато скочих от стълбите.

Не бях предполагала колко малка ще се почувствам в сравнение с крелянина в доспехи, нито колко безсилна с чука в ръка, вместо с истинско оръжие. Ентусиазмът ми избликваше, но не бях обучавана за подобен сблъсък, затова дори не успях да ударя крелянския войник с чука, когато връхлетях върху него.

Може да се каже, че отскочих от него. Войникът беше толкова тежък, че едва потрепери от силата, с която го нападна ниското, жилаво момиче. Тупнах на пода, но изръмжах, стиснах чука и го халосах по крака.

— Човешкото същество е тук! — разкрещя се крелянинът, отстъпи назад и се опита да насочи пушката си към мен. — Партер, позиция три!

Пуснах чука и сграбчих пушката, сборичках се с крелянина, опитвах се да се държа достатъчно близо, за да му попреча да стреля. Битката не беше честна, тъй като той — макар да беше дребно ракообразно — разчиташе на бронята си.

Не можах да изтръгна пушката от ръцете му и сигурно щях да умра в мига, в който той се сетеше да ме отблъсне, а след това да стреля по мен. Затова направих единственото, за което се сетих. Качих се по бронята и погледнах право в щита пред лицето. Тогава оголих зъби в дионския знак на агресия и изръмжах с всички сили.

Той изпадна в паника. Малкият рак размаха ръце, позволи ми да сграбча пушката и да я изтръгна от захвата му, а след това паднах на земята. Без да се замислям, насочих пушката — както бях по гръб — и го застрелях в гърдите.

Рукна течност — не кръв, ами разтворът, в който живееше крелянинът. Съществото изпищя, обзето от паника и аз се превъртях, стрелях нагоре, когато чух стъпки. От пушката ми изскочиха изстрели, оставиха обгорели следи по стените, а тези горе изкрещяха, обзети от паника.

След миг изскочих навън, на пустата улица. Какво каза Куна? Излез навън, към края на сградата.

Ето , помислих си аз, когато забелязах в близката далечина сградата, до която ме беше водил Куна. Драснах към нея, почувствах се съвсем гола по празните улици. Нямаше и много въздушен трафик — само няколко бавни граждански превозни средства, които изглежда се бяха изплъзнали на Уинзик, докато е отцепвал района.

За съжаление, докато тичах, забелязах очевидно военен кораб, който се снишаваше над близка сграда. Беше тънък, кръгъл, с няколко едри оръжия под крилата — дулата насочени надолу. Това бе въздушна подкрепа за сухопътните сили.

Тези оръжия щяха да ме смелят като месо от плъх, ако бях без укритие. Забързах да се прикрия и го намерих във входа на празен магазин наблизо. Бях потна, сърцето ми сякаш отмерваше ритъма на военна музика. Вдигнах пушката и я насочих към военния кораб. Дали ме бяха видели?

Той се насочи към мен и стреля, изпочупи прозорци, откърти парчета мазилка. Да, бяха ме видели. Ангели небесни. Ако позволя да ме заклещят тук, щяха да ме заловят със сигурност. Стрелях няколко пъти с пушката, но тя не можеше да направи нищо на обгърнатия в щит вражески кораб. Все едно хвърлях камъчета по…

Неочаквано малка ракета, изстреляна от земята близо до мен, разцепи въздуха и се насочи към военния кораб. Ракетата пропусна за малко, но се сблъска с цивилен кораб, който летеше наблизо. Корабът избухна в ярка светлина и аз заслоних очи, но успях да видя как военният кораб се оттегля.

Докато той се дръпваше, втора ракета, изстреляна от същата позиция, уцели военния кораб, свали щита и очевидно предизвика вторични повреди, защото корабът, сега вече обгърнат в дим, се спусна зад някакви сгради, за да кацне аварийно.