Брендон Сандерсон - Към звездите

Тези извънземни в кафявите райета бяха съвсем като дионите, които видях да почистват след протестиращите, с които бе постигнато разрешение. Те бяха същите, които изпратиха извънземната горила в изгнание.

Те изолират района , досетих се аз. Разкарват пешеходците от улиците.

— Все още не е приключило — казах на Куна. — Трябва да се махнем оттук.

Втурнах се покрай Куна, за да проверя вратата.

— Спенса! — повика ме Куна. — В момента не трябва да си толкова агресивна. Моля те. На ръба сме да постигнем мир между народите си. Сега не е времето да избухваш!

Открехнах вратата и видях сенки да се движат по коридора. Идваха към нас. Ангели небесни — това бяха креляни в пълна униформа, носеха деструкторни пушки. Затворих вратата, след това грабнах стол и го натиках под бравата, за да я задържи затворена. Стиснах Куна за ръката.

— Трябва да излезем оттук — казах. — Накъде води вратата от другата страна на стаята?

— Към баня — отвърна Куна, — която е свързана с друга болнична стая. — Той отдръпна ръка от моята. — Притеснен съм, Спенса, че съм сбъркал за теб…

Вратата към коридора се разтресе. Куна се обърна към нея.

— Това са лекарите. Ела, да видим дали не могат да ти дадат нещо, за да се успокоиш…

Вратата беше разбита, вътре нахлу въоръжен войник. Дръпнах Куна с всички сили към отсрещната врата. Заключих вратата към банята, след това посочих на Куна следващата стая.

— Какво… — попита той.

— Уинзик продължава с преврата си — обясних. — Трябва да вървим. Веднага. Къде са стълбите надолу?

— Ами… мисля, че са в коридора, от дясната страна… — ококори се Куна.

Изстрел от деструктор изби вратата на стаята ми и тя хлътна в банята. Куна изглежда едва тогава осъзна колко е тежко положението. Поех си дълбоко дъх, докато крелянските войници се блъскаха към банята и едва тогава отворих вратата към коридора и хукнах навън, последвана от Куна.

Някой в коридора извика, но аз не погледнах — съсредоточих се към стълбището, което бе точно там, където каза Куна. Едва успяхме да стигнем до него, когато от коридора се посипа деструкторен огън, освети въздуха зад нас и разкъса далечната стена.

Ангели небесни. Ангели небесни. АНГЕЛИ НЕБЕСНИ. Не бях въоръжена, нямах кораб и влачех след себе си цивилно лице. Не знаех много за възрастните диони, но бе очевидно, че Куна не е никак млад и вече пухтеше шумно след тичането. Той нямаше да успее да избяга от войниците, а пък аз не можех да го нося.

Стигнахме на долния етаж — един етаж над партера. Стори ми се, че креляните на горния етаж са внимателни и предпазливи, очевидно се страхуваха да не попаднат в някакъв капан — чух ги да крещят, но не ни последваха веднага.

За нещастие, чух някой да крещи и от долния етаж. Сигурно бяха оставили хора на първия етаж, просто за всеки случай. Поколебах се за секунда, погледнах към Куна, който се потеше обилно, беше ококорен, оголил зъби от страх.

Когато го дръпнах настрани, забелязах малка врата, която приличаше на портиерска стаичка. Вътре бе пълно с инструменти за почистване, имаше и изцапан гащеризон, който висеше на кукичка от вътрешната страна на вратата.

Блъснах Куна вътре, след това си свалих гривната и я сложих на китката му. Бързо натискане на копчетата покри Куна в безличната дионска дегизировка, която Ем-бот бе направил за мен, за всеки случай. Новият дион беше с алена кожа, малко подпухнал.

Холограмата беше програмирана за мен, така че не беше най-подходящата за Куна, но бе достатъчно достоверна — поне така се надявах.

— Тази холограма променя лицето ти и те превръща в някой друг — казах. — Облечи този гащеризон и се скрий тук. Аз ще повлека войниците след себе си.

— Ще умреш! — предупреди Куна.

— Нямам подобно намерение — отвърнах, — но това е единственият ни избор. Ти трябва да избягаш, Куна. Върви на Метален рой и им кажи какво се е случило с мен. Занеси им няколко охлюва тайникс, стига да можеш. Надявам се дегизировката да ти помогне да се измъкнеш от Към звездите.

— Аз… аз не мога да направя това. Не съм шпионин , Спенса!

— Нито пък аз — срязах го аз. — Кицен ще се присъединят към нас, мисля, че и частиците ще го направят. Трябва да го направиш. Изчакай войниците да ме погнат и тогава се измъкни. Казвай, че си портиерът, ако някой те хване.

Хванах го за раменете, погледнах го в очите.

— В момента, Куна, ти си единственият, който може да спаси народите ни от Уинзик. Нямам време за по-добър план. Направи го. Моля те.