Майкл Крайтон - Еволюцията на Андромеда

Ведала заговори със спокойната увереност на човек, който през целия си живот е бил най-блестящият ум във всяко едно помещение, без изключение на това тук, на хиляди мили от планетата Земята.

– Джеймс, единствената възможност да бъдеш заразен толкова дълго, без да проявяваш никакви симптоми, е да не си заразен. Разбираш ли?

– Аз го вдишах. И няма как да съм създал имунитет. Невъзможно е.

– Вярно. Но като си бил малък дробовете ти са били заразени с ЩА-1. Не те е убил тогава, защото твоето pHе било твърде алкално, заради плача. Но когато щамът е мутирал до ЩА-2, дробовете ти вече са били покрити с доброкачествени микроорганизми.

– И… двата щама се отхвърлят взаимно – довърши Стоун.

– Феномен, на който се основава действието на моя инхибиращ спрей.

– Уф – въздъхна той.

– Именно. Предишните ти излагания на заразен агент са ти създали имунитет за заразяване през дробовете. И затова си бил избран. Затова Стърн те е посочил в последната минута.

Беше малко след обяд. В контролния център на НОРТКОМ на авиобазата "Питърсън" генерал Стърн си мислеше какъв късметлия е, че четирите му дъщери бяха привикнали с неговите чести и необяснени отсъствия. Бяха добри деца и винаги проявяваха разбиране.

Генералът стоеше в средата на помещението с ръце зад гърба. Между пръстите му имаше смачкано листче с изписан на него оторизиращ код. Тъкмо размисляше дали ще оцелее, за да може да се реваншира на жена си и децата за това продължително отсъствие.

Никога през живота си генералът не се бе чувствал по-безпомощен.

На централните монитори се виждаха различни кадри от орбиталните телескопи – някои военни, други заимствани от частни институции, – показващи Международната космическа станция под различни ъгли. Станцията продължаваше да се отдалечава и все още беше потънала в мрак. Странното подобно на лента въже се разгъваше под нея, почти невидимо на моменти, като полюшвана от вятъра паяжина.

Каквото и да се случваше на станцията през последния час, оставаше невидимо от повърхността. След фиаското с роботизираната ръка нямаше никакви признаци от раздвижване на екипажа. В помещението цареше пълна тишина, ала напрежението бе почти осезаемо.

Стоун предполагаше, че горе се води борба на живот и смърт. Само дето не знаеше кой печели.

– Сър – повика го един от анализаторите. – Нямаме никаква информация от тях. Дали не е време?

– Още не – отвърна Стърн с тих, но заповеднически глас. – Когато дойде часът… ако въобще дойде, ще ви кажа.

– Да, сър.

– Засега – нареди Стърн – дръжте ескадрили "Феликс" и "Кинг" в постоянна готовност, да кръжат на ротационен принцип. Всички самолети със заредени оръжия и разпореждане да опазват лентата на всяка цена.

Погледна хартийката в ръката си. Произнесен на глас, кодът щеше да активира "Операция Зулу".

Преди два часа и шестнайсет минути генералът бе поискал и получил от президента разрешение за тази операция – таен план, който при произнасяне на една дума щеше да задейства лавина от хиляди сигнали за тревога из всички градски общини на територията на Съединените щати и базите по света. С този безпрецедентен призив първо щяха да бъдат евакуирани членовете на правителството към предварително определени сигурни скривалища. А след това щеше да бъде обявено повсеместно военно положение.

Освен това "Зулу" щеше да свика половинмилионния числен състав на Националната гвардия в нейните сборни пунктове, да вдигне по тревога полицията и пожарната и да предупреди местните власти да се подготвят за огромен брой жертви. Всички лекари и сестри щяха да бъдат командировани в спешните центрове на големите общински болници.

При създаването на военновременните сценарии на "Операция Зулу" бе отредена една-единствена и малко вероятна задача – последен и отчаян отговор на пълномащабно нашествие от съюзени сили на вражески нации.

Ала сега сякаш се разгръщаше невероятен и още по-злощастен сценарий.

Стърн разглеждаше активирането на "Операция Зулу" като реакция на голямата вероятност от заразяване на повърхността и водата от самовъзпроизвеждаща се извънземна форма на живот, която вероятно щеше да се разгърне на север от поразените райони на екватора. Първо щеше да тръгне вълна от бежанци от Мексико и Централна Америка – десетки милиони, подгонени от съобщенията за врящо море от зарази. След това нацията щеше да се изправи пред непреодолима верижна реакция, която щеше да погълне почва, въздух и вода.